Животновъдството също е уязвимо заради липсата на достатъчно фураж за добитъка

Европейското селско стопанство бе силно засегнато от изключително горещото и сухо лято на 2026 г. Това се посочва Съвместният изследователски център на Европейската комисия JRC Mars в своя ежемесечен бюлетин.

Продължителните горещини ускориха развитието на културите и доведоха до по-дребни и по-малко зърна, грудки и кочани. Така производството при редица летни култури падна до много ниски нива. В същото време намалените пасища и по-слабата наличност на фураж оказват допълнителен натиск върху животновъдството.

Сезонът започна добре, но лятото промени картината

Според JRC вегетационният период през 2026 г. първоначално започна сравнително благоприятно, но ситуацията се промени бързо заради изключително горещото и сухо лято в Западна и Централна Европа.

Периодът се характеризираше с необичайно голям брой дни с температури над 35 градуса, както и с тропически нощи, при които температурите не падаха под 20 градуса. Едновременно с това силният дефицит на валежи доведе до засушаване и изчерпване на почвената влага.

Топлината ускори развитието и стареенето на растенията. Така културите преминаваха по-бързо през критични фази като цъфтеж и наливане на зърното. В комбинация с недостига на вода това остави по-малко време и ресурси за нормално формиране на добива, сочи докладът.

Четете още: Украйна очаква силна реколта от царевица въпреки сушата

Царевицата узря до три седмици по-рано

Моделите на JRC показват мащаба на ускореното развитие. В най-засегнатите райони царевицата достигна зрялост до три седмици по-рано от обичайното.

В част от регионите културите остаряха и изсъхнаха преждевременно. Това доведе до големи загуби на реколта, а в някои случаи и до пълна загуба на производството.

Най-много дни с температури над 35 градуса са отчетени в големи части на Испания, Франция и Италия, а в по-малка степен и в Гърция и Хърватия. В тези райони горещите дни са били с над 15 повече от обичайното за летния сезон.

Летните култури поемат най-тежкия удар

Времето на екстремните условия се оказа решаващо. Зимните култури до голяма степен вече приключиха растежа си преди най-тежките летни жеги и суша. Затова добивите при тях останаха близо до средните за последните пет години.

Летните култури обаче все още бяха в критични етапи на развитие и се оказаха много по-уязвими.

Към септември прогнозите на JRC MARS за ЕС показват добиви значително под петгодишната средна стойност при няколко основни летни култури. При соята очакваният спад е 15%, при силажната царевица – 14%, при царевицата за зърно – 8%, при картофите – 7%, а при захарното цвекло – 11%.

В някои от най-засегнатите райони посевите са толкова силно повредени, че прибирането на реколтата вече не е икономически оправдано и нивите са изоставени. Затова загубите в производството може да надхвърлят отчетения спад в добивите.

По-малко паша и по-малко фураж

Пасищата също претърпяха рязък обрат. След добър старт на сезона продължителните горещини и ниските валежи изсушиха почвите и доведоха до бързо намаляване на растежа на тревата в голяма част от Западна и Централна Европа.

В някои региони растежът практически спря. Едновременно с това се влошиха и перспективите за зелената царевица, която е важен източник на храна за животните.

Животновъдите са изправени пред натиск от няколко страни – по-малко трева за паша, по-малко тревна маса за зимен фураж и по-ниско производство на силажна царевица. В най-засегнатите региони това значително намалява наличността на фураж и кара част от фермерите да намаляват стадата си, пише в доклада.

Четете още: Сушата в част от Европа буди тревога за зърнената реколта

От щети към по-добра подготовка

Според JRC лятото на 2026 г. показа нарастващите предизвикателства пред европейското земеделие при променящия се климат. Екстремната жега и сериозният дефицит на валежи едновременно намалиха производството на култури и фуражи и оказаха натиск върху фермерите и хранителните вериги.

В бъдеще европейското селско стопанство ще продължи да се сблъсква не само с горещини и суши, но и с късни слани, обилни валежи и наводнения. Затова укрепването на устойчивостта става все по-важно – от по-добро управление на водите и вътрешното снабдяване с протеини до по-ранно предвиждане на селскостопанските рискове.

Сред инициативите на ЕС в тази посока са Стратегията за устойчивост на водите, Стратегията за животновъдството и Планът за действие за протеините, коментират от JRC Mars.

 

Агри.БГ