Правителствата в Европа въвеждат облекчения, ценови тавани и извънредни данъци върху печалбите на петролните компании. Конфликтът в Близкия изток и ограниченият капацитет на рафинериите вдигнаха горивата до рекордни нива.
Натискът върху бюджетите засилва и газът: на холандската борса TTF той се търгува около 72-73 евро за мегаватчас при около 32 евро година по-рано, а хранилищата в ЕС са пълни на около 70%. Инфлацията в еврозоната достигна 3,2% през август, като енергията добавя 1,29 процентни пункта.
Облекчения и тавани
Германия намалява цените на бензина и дизела със 17 евроцента на литър от 1 октомври до края на годината. Мярката струва 2,5 млрд. евро. Берлин ще преговаря с петролния бранш и за таван на цените от 1 януари 2027 г. по модела на Белгия и Люксембург.
Франция отпуска 450 млн. евро за целеви помощи, а Гърция подготвя пакет от 200 млн. евро за следващите три месеца.
Испания удължи данъчните облекчения от март в рамките на пакет от 5 млрд. евро. Ако годишната инфлация при горивата надхвърли 15%, помощта автоматично ще нарасне до 20 цента на литър. За домакинствата кабинетът ограничава ръста на регулираната тарифа за газ на 15%. Без намеса той щеше да скочи с над 45%, посочи министърът на енергетиката Сара Аагесен.
В Италия държавната Eni ограничи дизела до 2,19 евро, а бензина – до 1,99 евро на литър в мрежата Enilive, което е около 17 цента под средните цени. Азербайджанската SOCAR въведе подобен таван, а Q8 се присъединява от 1 октомври. Според Националния съюз на потребителите около половината бензиностанции в страната вече работят с някакъв ограничител.
Чехия върна регулирането от 1 октомври: маржът на бензиностанциите е ограничен до 2,5 крони (0,10 евро) на литър. Словакия въвежда таван от 10 цента върху търговските надценки, а премиерът Роберт Фицо поиска извънредна среща на върха на ЕС. Полша още през март намали ДДС на горивата от 23% на 8%. Ирландия ще удължи намаленията на акциза, а решението се очаква на 6 октомври.
Спор за свръхпечалбите
Финансовите министри на Германия, Испания, Португалия, Италия, Полша и Австрия настояват за общоевропейски данък върху свръхпечалбите на петролните и газовите компании.
Европейската комисия засега не предлага такъв механизъм и оставя решението на държавите.
Чехия вече наложи 50% данък върху ръста на брутните маржове на рафинериите спрямо 2025 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) предупреди, че цените могат да останат високи по-дълго от очакваното.
Какво правим у нас?
България води в ЕС по годишен скок на цените на горивата с над 34%, според данни на Евростат.
Средната цена на дизела достигна рекордните 1,96 евро за литър на 21 септември, като някои от големите вериги доближиха буквално на цент психологическата граница от €2.
Бензин А95 достигна своя пик от 1,70 евро на 23 септември.
Това все пак са по-ниски цени от рекордните в Западна Европа, но трябва да се има предвид и голямата разлика в покупателната способност.
У нас властта на този етап се въздържа от облагане на свръхпечалбите или въвеждане на тавани, като за сметка на това са в ход няколко паралелни мерки за целево подпомагане за общо 300 милиона евро.
Те включват „инфлационен чек“ от 50 евро за над 550 000 души, които се намират под линията на бедност, премахване на акциза върху пропан-бутана, подпомагане на тежкотоварните, пътническите и ученическите превози, компенсации за земеделските производители и т.н.
Паралелно КЗК, НАП и КЗП проверяват как се формират цените на едро и дребно и има ли нарушения по бензиностанциите.
Спорно е дали активизирането на регулаторите и на контролните органи е причина цените на основните горива да са с няколко цента под скорошните си рекорди, но пък е факт, че все така говорим за нива, които са с много по-високи от миналогодишните. А това винаги се отразява на всички цени и подхранва инфлацията.
Автор: money.bg