С над 50 на сто се е увеличил за година делът на българските предприемачи, за които условията за бизнес у нас могат да бъдат определени като благоприятни, показва ново проучване на консултантския гигант EY в 12 държави. На регионално равнище такова е мнението на едва 28% от запитаните, докато у нас виждаме скок от 26% през 2025-а до 43% сега.

Делът на тези, за които средата е неблагоприятна (25%), е по-нисък от средния за България, Унгария, Гърция, Полша, Сърбия, Чехия, Словакия, Турция, Хърватия, Казахстан, Румъния и Малта, които са обхванати от проучването.

„Възможно е еврозоната и стабилността на правителството да обясняват тези нагласи – това е много значим резултат както спрямо региона, така и спрямо миналата година“, заяви пред журналисти при представянето на анализа Мартин Бочев, лидер „Стратегия и сделки“ в EY-Parthenon.

Той посочи, че цели 96% от анкетираните предприемачи у нас планират иновации през следващите 12 месеца, като водят тези при продуктите и процесите, а след тях се нареждат тези в организацията, стратегията и маркетинга, като тази структура отличава България от другите страни от региона.

Позитиви

Внедряването на изкуствен интелект се ускорява рязко през 2026-а, като вече 86% от запитаните заявяват, че го използват повече в сравнение със 71% година по-рано. Това е с цели 10% повече от средното за региона, което според EY позиционира страната като регионален технологичен лидер.

Източник: EY България

Най-много AI се използва за анализ на данни, автоматизиране на процеси, административни задачи и личностно развитие, посочи Виктор Митев, съдружник „Данъци“ в EY Bulgaria. По думите му все още изкуственият интелект се използва повече за автоматизация на рутинни задачи и по-малко в по-задълбочените корпоративни приложения във финансите, вземането на решения и т.н., които биха изисквали и промяна на бизнес модела.

Според Митев виждаме по-зряло отношение към очакваните повишаване на оперативната ефективност и производителността, както и намаляването на разходите за труд. Това по думите му не е разочарование от технологията, а следствие от по-доброто ѝ разбиране.

Само 22% от предприемачите не са правили инвестиции в AI в компаниите си, като около половината са до 25 хиляди долара, което според авторите на изследването показва, че все още на много места изкуственият интелект търси своето място.

Предизвикателства

На фона на позитивите обаче има и предизвикателства пред бизнеса. По темата за изкуственият интелект половината от респондентите имат притеснения по две теми – поверителността на данните и интелектуалната собственост. В същото време се отчита и намаление с 20% на инвестициите в киберсигурност, което изглежда парадоксално в ускорено дигитализираща се бизнес среда.

66% от предприемачите се оплакват от бюрокрация и регулаторна тежест. „Ако 86% от бизнеса използва изкуствен интелект, то при българската администрация редовното ползване е 20%. Няма как да няма проблем и триене“, подчерта Марио Милев, изпълнителен директор на BESCO, която е партньор на EY в проучването.

По думите му вече виждаме как компаниите минават в AI First модел чрез оптимизиране и трансформиране на процеси на базата на изкуствения интелект. Следващата фаза обаче са AI Native бизнесите, които не могат да съществуват без тази технология. Контрастът с регулаторната среда е явен и проблематичен.

„Ако питате всеки човек с бизнес от какво има нужда, това ще е предвидимост. Много е сложно, когато имаш данъчна рамка, която може да се промени от днес за утре. Освен за дерегулация, да говорим и как може бизнесът да е по-близо до регулаторите“, призова той.

И даде пример с нещо необходимо за технологичния бранш и не само – т.нар регулаторен sandbox, чрез който компаниите да имат бърз контакт и обратна връзка с регулаторите и тестови среди с реални данни, за да се провери дали дадените разработки отговарят на правната рамка.

За над 50% е проблем липсата на квалифицирана работна ръка – макар преди година процентът да е бил още по-висок, от EY подчертават, че това продължава да е затруднение.

70% от запитаните очакват да увеличават служителите си, като трендът е да се търсят все повече външни сътрудници – а този тип по-гъвкави форми на заетост не са добре урегулирани в Кодекса на труда.

Нараства чувствително делът на предприемачите, които биха продали част или целия си бизнес, като преди година това са били едва около 10 на сто, а вече говорим за 37%, от които за 5% това е „много вероятно“ да стане.

Тревожна тенденция, очертана от EY е, че една трета от предприемачите нямат план за унаследяване на бизнеса. 44% виждат бъдещето му в намирането на друга фирма купувач, а около една трета биха го оставили в семейството си.

Препоръки

Компаниите трябва да изградят вътрешна експертиза за регулаторно съответствие, защото европейските изисквания ще останат високи в тази сфера, подчерта управляващият съдружник на EY за България и Югоизточна Европа Николай Гърнев.

Друга от препоръките на авторите на изследването е да се съчетават гъвкаво наемане, AI-подпомогнати процеси и преквалификация и за целта да се мине към реално внедряване на изкуствения интелект заедно с укрепване на киберсигурността.

По думите на Николай Гърнев трябва да видим и намаляване на прекомерното разчитане на самофинансиране чрез привличане на партньори, стратегически инвеститори и смесено финансиране. Регионът е в добра позиция, защото ако инвестициите в Западна Европа намаляват, то в ЦИЕ и Южна Европа виждаме ръст.

Важен момент също е доброто планиране и гарантирането на приемственост в бизнеса, подчерта още Гърнев.

 Автор: Явор Николов

Източник: https://money.bg/