След срива през 2025 г. производството на повечето овощни видове се увеличава многократно, отчитат от МЗХ
Българското овощарство се възстановява през 2026 г. след една от най-тежките години за сектора. Към началото на септември производството на череши, вишни, праскови, кайсии, сливи и ябълки бележи няколкократен ръст спрямо същия период на миналата година. Успоредно с това обаче вносът на пресни плодове за първите пет месеца на годината се увеличава с 27,9% и достига 185,5 хил. тона. Това показват данните от анализа на земеделското министерство за пазара и производството на плодове и зеленчуци у нас.
Разликата спрямо миналата година е разбираема, предвид тежкият сезон, който имаха овощарите през 2025 г. Тогава общото производство на плодове в страната се е сринало с 68,1% до едва 65,4 хил. тона. Причината са късните снеговалежи, екстремно ниските температури и пролетните слани, довели до големи пропаднали площи и по-ниски добиви.
При почти всички основни овощни видове спадът през миналата година е бил драстичен – от 44,4% при ябълките до над 90% при кайсиите. Единствено малините остават сравнително стабилни с намаление от 5,4%.
Четете още: Черешите пазят потенциала си, при вишните спадът е траен
Плодовете се връщат през 2026 г.
Тази година условията обаче са значително по-благоприятни. Площите за реколтиране с круши, сливи, праскови, вишни, череши и кайсии са чувствително над нивата от 2025 г. Нарастват и насажденията с ябълки, макар и по-умерено.
При крушите произведените количества към началото на септември са с 51,8% повече на годишна база. Малините изостават с 1%, а десертното грозде – с 48,4%, като според МЗХ причината при гроздето е по-късната беритба.
Близо 414 хил. тона внос за година
През 2025 г. България е внесла 413 995 тона пресни плодове, което е с 4% повече спрямо предходната година. Близо половината от количеството – 190,1 хил. тона, се пада на цитрусови плодове и банани, които не са типични за местното производство.
При традиционно произвежданите у нас плодове през 2025 г. се откроява ръстът на вноса на дини с близо 50%, грозде с 18,3%, ягоди с 35%, кайсии с 36,9%, а при сливите увеличението е близо седем пъти. В същото време доставките на праскови и нектарини спадат с 9,2%, на ябълки – с 27%, а на череши – с 52,9%.
За първите пет месеца на 2026 г. увеличението на общия внос идва най-вече от по-големите количества цитруси и банани. От останалите плодове вносът на череши е с 327,6% по-голям, на праскови и нектарини – с 292,7%, на кайсии – с 54,3%, а на ябълки – с 13,9%.
Гърция и Турция остават водещите доставчици, като през 2025 г. заедно формират около 61% от общия внос на пресни плодове.
Добрата овощарска година у нас обещава по-ниски нива на вносна продукция, сочат данните на МЗХ.
Износът расте, но основно от реекспорт
За периода януари-май 2026 г. износът на пресни плодове достига 51 хил. тона, което е със 79,1% повече спрямо година по-рано. Самото число обаче не означава аналогичен ръст на реализацията на българска продукция.
Износът през първите пет месеца включва основно продукти, които не са произведени в страната. Само цитрусовите плодове формират над 60% от отчетеното количество.
При произведените у нас плодове картината е различна. За януари-май износът на череши се увеличава с 92,5%, на кайсии – със 143,6%, а на дини – с 54%. При гроздето обаче е отчетен спад от 87,4%, а при ягодите – 41,7%.
Юлиана Стоичкова
Източник: https://agri.bg/