Доц. д-р Щерю Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, „В развитие“

ВИДЕО

Бюджет 2027 има доста висок структурен дефицит, който няма как да се оправи с еднократни мерки. Текущите разходи изяждат сърцето на бюджета – за капиталови разходи остават 8-12%. Правителството прави усилия за консолидация, но те са по-скоро счетоводни. Властта няма извинения – това е вторият ѝ бюджет и не може да се оправдава вече с наследено положение. Най-големите дупки са в НОИ и НЗОК. Бюджет с отчаяни приходни мерки като данък свръхпечалба води до по-скъпо обслужване на дълга, тъй като инвеститорите виждат проблемите. Това коментира доц. д-р Щерю Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Бюджет 2027 има доста висок структурен дефицит, потвърден и в първоначалната оценка на ЕК. Той е 2,5 пъти по-голям от позволеното на база нетните първични разходи.

„ЕК иска допълнително усилие, но не го вижда.“

Този структурен дефицит няма как да се оправи с еднократни мерки. Както и чрез консолидиране на излишъците в някои общини или капитализиране с дълг на публични дружества, посочва Ножаров.

Имаме индикатори, че разходите за персонал в новия бюджет се вдигат с почти милиард и представляват 11% от БВП (9,5% преди 5 години), при средно 9,3% за ЕС.

Въпреки че правителството повишава националните капиталови разходи, общият има размер спада с 1,1 процентни пункта. Досега те са се крепели на европейското финансиране (но ПВУ вече спря).

Освен това инвестиционният мултипликатор у нас е нисък – 17-18%, при средно 23% за ЕС, изтъква икономистът.

„Текущите разходи изяждат сърцето на бюджета – за капиталови разходи остават 8-12%.“

Затова са закономерни продължителният спад на индустрията (-7%) и отварянето на ножицата на износа (-8%).

Правителството прави усилия за консолидация, но те нямат структурен характер и не могат да са трайни. Те са по-скоро счетоводни, констатира доцентът.

Еднократни мерки като данъка свръхпечалба ще изтекат. Властта няма извинения – това е вторият ѝ бюджет и не може да се оправдава вече с наследено положение.

 

Вместо да се въведе програмният подход на бюджетиране, в момента текат промени в обратна посока – премахват се всички национални контроли.

Догодина ще платим само за лихви 1,4 млрд. евро, алармира той. И понеже имаме лошо управление на външния дълг – средният матуритет му е 8 години, при 13-15 в ЕС – почваме да плащаме и главници, което вече изземва цялото фискално пространство.

„Най-големите дупки са в НОИ и НЗОК.“

Нужна е пълна преоценка на категориите труд. Ранното пенсиониране в България е най-ранното в ЕС.

Навършилите пределна възраст за пенсиониране нямат място в държавната администрация, а те са и на ръководни длъжности. Това го няма никъде, споделя Щерю Ножаров.

Субсидията в бюджета за държавните дружества (266, при 100 в Германия) е 1,6 млрд. евро. Трябва да се свият не само бордовете, но и самите дружества, тъй като са с дублиращи дейности.

 

Бюджет с отчаяни приходни мерки като данък свръхпечалба води до по-скъпо обслужване на дълга, тъй като инвеститорите виждат проблемите. Затова Гърция се финансира по-евтино от нас.

Заявеното емитиране на дълг за догодина надхвърля заложения бюджетен дефицит, което също е червена лампичка за инвеститорите, обяснява той.

Нивото на дълга спрямо БВП е много елементарен показател. Важна е спецификата на управление на дълга. С огромен дълг, но добра техника на управление, Гърция е на бюджетен излишък през последните 5 години.

Целия разговор вижте във видеото.

Автор: Петър Нейков

Източник: https://www.bloombergtv.bg/