В проучване на Bloomberg огромното мнозинство от анкетираните очакват ЕЦБ да задържи лихвите до средата на 2028 г. след само още едно повишение през 2026 г.
- Според икономисти Европейската централна банка (ЕЦБ) ще повиши лихвените проценти за последен път през декември – до 2,75% – и ще ги задържи на това ниво до май 2028 г.
- Повечето икономисти посочват, че все още липсват вторични ефекти върху инфлацията, поради което според тях няма нужда ЕЦБ да ускорява цикъла на повишаване на лихвите.
- Някои експерти допускат възможността за по-умерени мерки – като вербални интервенции, сигнали за по-мека парична политика или спиране на количественото затягане – с цел овладяване на растящата доходност по облигациите.
В проучване на Bloomberg огромното мнозинство от анкетираните посочват, че на последното си заседание за 2026 г. ЕЦБ ще повиши лихвата по депозитите с четвърт процентен пункт до 2,75% и ще я задържи на това равнище до май 2028 г. Трейдърите, от друга страна, очакват още три повишения през следващата година.
Икономисти очакват последно повишение на лихвите от ЕЦБ през декември | …последвано от понижение през 2028 г.
Тези резултати подчертават трайното разминаване в мненията относно това колко агресивно трябва да действат централните банкери, за да върнат инфлацията при потребителските цени до целевото ниво от 2% (при положение че в момента тя е почти двойно по-висока). Докато инвеститорите са фокусирани главно върху трайното покачване на цените на петрола, анализаторите отбелязват, че все още липсват вторични ефекти върху инфлацията.
„Все още няма признаци, че инфлацията, породена от енергийните цени, се пренася върху заплатите и ценообразуването в по-широк план“, коментира Бас ван Гефен, икономист в Rabobank. „ЕЦБ няма нужда да ускорява цикъла на повишаване на лихвите и може да изчака до декември.“
В отговор на войната, свързана с Иран, разходите по заемите бяха повишени на два пъти – през юни и септември. Въпреки че инфлацията се ускори и през миналия месец достигна 3,8%, икономическата активност се оказа по-устойчива, отколкото повечето наблюдатели очакваха.
Представителите на ЕЦБ се стремят да предотвратят трайното навлизане на енергийния шок в икономиката, като обмисляха възможността за още едно повишение на лихвите още този месец. Все пак по-вероятен остава сценарият за промени на тримесечна база, като нови прогнози се очакват за заседанието през декември.
В прогнозата от септември се предвиждаше брутният вътрешен продукт да нарасне с 0,9% през тази година и с 1,4% през 2027 г., придружен от повишение на потребителските цени съответно с 3% и 2,5%. При неблагоприятен сценарий се очакваше инфлацията да достигне 3,1% и 3,2%.
Тъй като цените на петрола надхвърлят 110 долара за барел, повече от две трети от икономистите смятат, че състоянието на икономиката в еврозоната е по-лошо от заложеното в базовия сценарий от септември.
„Колкото по-дълго общата инфлация остава висока, толкова по-трудно става да се пренебрегнат вторичните ефекти върху заплатите, цените и очакванията“, заяви Денис Шен, преподавател в Международното училище по мениджмънт в Берлин. „За ЕЦБ превишаването на целевото равнище на инфлацията сега представлява много по-голям риск в средносрочен план, отколкото оставането ѝ под целта.“
Рисковете пред растежа в еврозоната са насочени надолу през следващите две години
Освен ситуацията в Близкия изток, политиците оценяват до каква степен повишаващите се доходности по облигациите затягат финансовите условия. Председателят Кристин Лагард и други представители посочват, че това ще ограничи икономическия растеж и ще намали пренасянето на енергийните цени върху общата инфлация.
След като тази седмица доходността по референтните френски държавни ценни книжа достигна 5% – за първи път от 2002 г. насам – някои инвеститори дори виждат риск от нова дългова криза в еврозоната. Засилват се спекулациите относно това колко тежка трябва да стане ситуацията, преди ЕЦБ да се намеси, използвайки своя все още неизползван „инструмент за гасене на пожари“ – Инструмента за защита на трансмисионния механизъм (TPI).
Икономистите смятат, че прагът за такава намеса е много висок: 70% от тях изключват възможността за каквато и да е интервенция, а около 90% отхвърлят вероятността за задействане на TPI – механизъм, създаден за противодействие на неоправдани и хаотични пазарни движения, които застрашават ефективното прилагане на паричната политика в еврозоната.
„Повишаването на доходността по облигациите може да се обясни напълно с по-силното глобално търсене на капитал и влошаването на състоянието на публичните финанси в много държави“, коментира Карстен Юниус, главен икономист в банка J Safra Sarasin. „При тези обстоятелства за ЕЦБ би било трудно да обоснове използването на TPI.“
Наблюдатели на ЕЦБ отчитат нарастващи рискове в много направления |
Според някои икономисти са възможни и по-малко радикални мерки, като например вербални интервенции, сигнали за по-мека парична политика (т.нар. „гълъбови“ сигнали) по отношение на лихвените проценти или спиране на количественото затягане – процес, при който ЕЦБ позволява на облигациите, придобити по време на предишни кризи, да достигнат падеж, без да бъдат заменяни с нови.
„ЕЦБ не може да направи почти нищо, за да помогне на Франция, докато самата Франция не е готова да си помогне“, казва Карстен Бржески, глобален ръководител на макроикономическите анализи в ING. „Единственото, което ЕЦБ би могла да направи – предвид факта, че пазарите на облигации на практика поемат ролята ѝ – е да заеме по-умерена позиция и да се опита да смекчи очакванията за по-нататъшно повишаване на лихвените проценти.“
Автор: Марк Шрьорс, Харуми Ичикура, Александър Вебер Редактор: Даниел Николов
Източник: https://www.bloombergtv.bg/