Те настояват за справедливо разпределение на помощите, тъй като сегашните условия оставят без подкрепа стопани с високи разходи за фуражи и загуби от сушата
Животновъди и земеделци от Благоевградско се готвят да затворят международния път Е79 в района на Кресна на 28 октомври (сряда) от 11:00 часа. Причината за недоволството са условията за разпределяне на т.нар. Иранска помощ и предвидените географски ограничения при кризисното подпомагане заради сушата. Стопаните настояват за промяна на критериите, така че финансовата подкрепа да достига до реално пострадалите ферми, независимо от размера на обработваната земя и местоположението им.
Четете още: Иранската помощ: Къде останаха „приоритетните“ сектори?
Протестът в Кресна е поредна проява на нарастващото напрежение в животновъдния сектор. През последните дни браншови организации излязоха с две отделни становища срещу механизмите за подпомагане, като предупредиха, че голяма част от стопанствата рискуват да останат без компенсации въпреки увеличените производствени разходи и загубите от неблагоприятните климатични условия.
Фермерите плащат до 1000 евро за транспорт на сено, но разходите им не се признават
Основното недоволство срещу Иранската помощ е свързано с обвързването на компенсациите за гориво с участието в схемата за възстановяване на акциза върху газьола.
Според местните производители този механизъм не отчита спецификата на животновъдството в региона, където голяма част от стопаните са без земя или разполагат с ограничени площи.
Много от тях нямат собствени трактори, но са принудени да осигуряват фуражи от други области. Сеното се доставя с тирове от София, Перник, Кюстендил и Пазарджик, като транспортът струва между 500 и 1000 евро на курс.
Тези разходи са пряко свързани с изхранването на животните, но не могат да бъдат доказани чрез количествата газьол, за които самият фермер е кандидатствал за възстановяване на акциза.
Така стопанства, които реално понасят тежестта от поскъпването на горивата чрез транспортните услуги, могат да останат извън новото подпомагане.
Искат парите да се разпределят на глава животно
Производителите от региона смятат, че по-справедлив подход би бил компенсациите да се определят според броя на отглежданите животни, ако европейските правила позволяват подобен механизъм.
Така подкрепата би могла да обхване и стопанствата, които не използват значителни количества гориво за обработка на земя, но имат високи разходи за закупуване и доставка на фуражи.
Фермерите поставят под въпрос и използването на данни за разходите за газьол от 2024 г. при определяне на помощ, предназначена да компенсира последиците от тазгодишната криза.
Според тях администрацията разполага с възможност за по-актуална оценка на нуждите на сектора. В края на октомври приключват проверките на животните по стопанства, което би позволило броят им да се използва като база за изчисляване на подпомагането.
Местните производители смятат, че необходимите изчисления могат да бъдат направени в рамките на една-две седмици, без да се застрашават сроковете за изплащане на средствата.
Благоевградска област остава извън кризисната помощ за сушата
Втората причина за подготвяната блокада е проектът за кризисно подпомагане на стопанствата, пострадали от неблагоприятни климатични явления през 2025 г.
Вместо да се оценяват загубите на всяка отделна ферма, при животновъдните направления допустимостта е обвързана със средния спад на продукцията на областно ниво.
Благоевградска област не фигурира сред допустимите за нито едно от четирите животновъдни направления – млечни крави, биволици, овце-майки и кози-майки.
Местните стопани определят това като несправедливо, тъй като районът е сред засегнатите от продължителни засушавания и оскъдни валежи, особено през летните месеци.
„Никога не е имало такова безхаберие, никога не се е случвало така да се делят районите – за едни да има подпомагане, а за други да няма. За тези, които са най-страдащи от сушата – южните райони, да няма подпомагане", недоумяват животновъди, които планират да покажат своето недоволство чрез блокада на Е79 в района на Кресна в сряда.
Екатерина Арсенова
Източник: https://agri.bg/