По-слабите реколти, климатичните щети и ограничената ликвидност увеличават финансовия натиск върху фермерите в момент, когато пазарните цени остават ниски

Накратко:
•    Пшеницата възстанови част от загубите, след като Русия отхвърли темата за ограниченото примирие в Черно море
•    Климатичните щети върху европейското земеделие се оценяват по предварителни данни на 14-17 млрд. евро

Черно море продължава да бъде водещ фактор при определяне на международните котировки на зърното. Надеждите за потенциално споразумение за безопасно корабоплаване в Черно море, с посредничеството на Турция и други държави, бяха достатъчни, за да окажат натиск върху цените на пшеницата в началото на седмицата.

Черно море продължава да задава посоката

Последвалото съобщение от Украйна, че Русия е отхвърлила предложенията за ограничено примирие в Черно море, съвпадна с възстановяване на пшеницата на Euronext във вторник.

Но проблемите за Европа не се изчерпват единствено с черноморската блокада. Екстремните горещини, суша и горски пожари това лято са причинили щети за селското стопанство в Европейския съюз в размер между 14 и 17 милиарда евро, според европейския комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен, цитиран от ДПА.

Макар и предварителни, данните са изключително тревожни, допълни Хансен. Окончателният размер на загубите на ниво ЕС ще стане по-ясен след прибиране на реколтата и централизиране на данните от държавите членки.

Климатичният натиск се превръща във финансов

В Германия реколтата от зърнени култури е намаляла със 7,3% в сравнение с предходната година, по официални данни за последиците от екстремните метеорологични условия.

Анализ на Creditsafe се фокусира именно върху земеделието в Германия. Компанията е анализирала данни от баланси и плащания на приблизително 71 000 компании в селскостопанския, ловния и свързаните с тях сектори.

Проучването разкрива, че много компании от бранша разполагат с ограничени финансови резерви, за да поемат допълнителни тежести, като например слабите реколти.

„Положението на малките предприятия е особено критично. Вече един на всеки седем от тях се счита за технически неплатежоспособен. Казано по-просто – дълговете надвишават техните активи. Това не означава непременнонеплатежоспособност или фалит, но показва обтегнато финансово положение“, коментират специалистите.

От друга страна, с дял на дълготрайните активи от 56,1%, голяма част от тях са инвестирали дългосрочно в земя, сгради и машини. Този капитал не може да бъде мобилизиран в кратък срок за покриване на текущи разходи в случай на лоша реколта.

Така, с помощта на анализа структурната промяна става видима. Делът на прекратилите дейност предприятия е 2,11%, докато процентът на стартиране на нов бизнес е 1,36%. Статистически това означава, че срещу всеки десет нови бизнеса стоят приблизително 15 закривания.

Creditsafe включва в данните за прекратена дейност не само закриването на предприятия, но и доброволните ликвидации и сливания.

Така европейският зърнен пазар остава под натиск от две различни посоки. В краткосрочен план Черно море продължава да определя настроенията на борсите, като всяка промяна в очакванията за възстановяване на корабоплаването бързо се отразява върху цените.

Под повърхността обаче се натрупва друг проблем. По-слабите реколти, климатичните щети и ограничената ликвидност увеличават финансовия натиск върху европейските производители в момент, когато пазарните цени остават ниски.

Затова дори евентуалното успокояване на Черно море няма да означава автоматично край на трудностите за европейското земеделие.

Боян Иванов

Източник: https://agri.bg/