Депутатът предлага таван на субсидиите, обвързване с реално производство и подкрепа за малки и средни стопанства в България
Таван върху подпомагането трябва да има, но той не може да бъде еднакъв за всички земеделски сектори. Наред с това България трябва да свързва в много по-голяма степен субсидиите с реалното производство и с продукция, която действително достига до пазара.
Четете още: Гечев: По-бързо коопериране, нови правила за „белите петна“ и спирачка за фотоволтаиците
Това е позицията на председателя на Комисията по земеделието в Народното събрание Явор Гечев, според когото следващият модел на подпомагане трябва да бъде част от много по-широка национална политика за структурата на българското земеделие.
„Трябва да има някакъв таван, който структурата на производството в държавата да го заявява“, казва Гечев за Agri.bg. Според него ограничението при зърнопроизводството може да бъде едно, а при плодовете и зеленчуците – съвсем друго.
Не само таван, а и достъп до земя
При чувствителните сектори проблемът според него далеч не се изчерпва със субсидиите. За да има устойчиви стопанства в производството на плодове и зеленчуци, фермерите трябва да разполагат и с достатъчно земя на едно място.
Гечев дава пример с производител на домати, който трудно би инвестирал в напояване, ако земята му е разпокъсана или постоянно трябва да сменя парцелите. Същото се отнася за създаването на трайни насаждения.
Затова според него в тези сектори трябва да се преосмисли и поземлената политика..
Визията му е държавната политика да бъде насочена към земеделие със средни стопанства и малки, но пазарни ферми, които могат да издържат собствениците и техните семейства от реалната им земеделска дейност.
Субсидия срещу реален продукт
Една от най-категоричните му позиции е свързана с контрола върху подпомагането.
Гечев посочва „виртуалните животни“ като реален проблем и смята, че са необходими допълнителни механизми за проследяване. Сред идеите, които е защитавал, са GPS системи за животните и генотипиране.
„Генът не може да бъде фалшифициран като ушната марка“, аргументира се той.
Подобен проблем според него има и при площи, които формално се поддържат като овощни градини, но продукцията от тях реално не се прибира, а основната цел остава получаването на подпомагане.
Затова Гечев настоява връзката между помощта и реалния пазарен резултат да става все по-силна.
„Колкото повече обвързваме продукцията с реален продукт, и то реално продаден на пазара, толкова по-добре“, казва председателят на комисията.
„Парите изчезват от реалните производители“
Облекчаването на административната тежест не трябва да означава отслабване на контрола, смята Гечев. Тъкмо обратното – правилата трябва да станат по-лесни за коректните стопани и по-трудни за онези, които използват системата само за получаване на субсидии.
„Ще трябва да опростяваме за читавите и да затягаме възела за субсиевъдите, защото колкото пари изчезват по трасето, те се взимат от реалните земеделски производители“, заявява Гечев.
За него крайният резултат от една земеделска политика не може да се измерва само с похарчените европейски милиарди. Значение има дали след тях страната има повече реално производство и по-силно земеделие.
По-голяма роля за браншовите организации
Гечев вижда по-различна роля и за браншовите организации. Според него тяхната тежест не трябва да зависи от това колко често се срещат с министъра или с председателя на земеделската комисия, а от услугите, които предоставят на своите членове.
Част от административната работа – включително помощ при очертавания, схеми и други процедури – би могла да премине към организациите. Към това той добавя и ролята им при бъдещото коопериране на производителите.
Какво трябва да защити България в следващата ОСП?
По отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика Гечев очертава три основни цели.
Първата е да бъде запазена самостоятелна обща земеделска политика. Втората – България да защитава максимално голям бюджет за земеделието. Третата е сериозно опростяване на схемите и мерките.
Според председателя на земеделската комисия България вече е закъсняла с подготовката за следващия програмен период и трябва възможно най-скоро да определи към каква структура на земеделието се стреми. Едва след това според него могат да бъдат настроени европейските средства, поземлената политика и законодателството към тази цел.
Информационната кампания „CAP4ACT: ОСП в действие“ се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС
Следете темата и на cap4act.agri.bg
