Загубеното производство трудно може да бъде възстановено само с повече субсидии, предупреждава председателят на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков

Дори при по-малък европейски бюджет за земеделие след 2027 г. ресурсът би могъл да бъде достатъчен, ако бъде насочван по-прецизно към стопанствата, които действително произвеждат. Това смята Цветан Цеков, председател на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“.

Четете още: Мнение: Без логистика и пазар кооперирането ще остане само на хартия

Темата става все по-важна на фона на разговорите за бъдещето на Общата селскостопанска политика и възможността земеделието да разполага с по-ограничен финансов ресурс през следващия програмен период.

„Дебатът не трябва да се свежда единствено до това колко пари ще получи България“, коментира Цеков пред Agri.bg.

„Въпреки намалението на ресурса, ако се направи оптимизация и намалените средства отиват при реалните производители, те ще стигат“, казва той.

Въпросът е кой остава да произвежда

За сектора на плодовете и зеленчуците по-големият риск според него е постепенното изчезване на самите производители. Причината е, че едно овощно или зеленчуково стопанство не може просто да бъде заменено от нов предприемач от днес за утре.
„Когато един земеделски производител бъде загубен, особено в нашия сектор, много трудно може да бъде върнат и заместен. Това са умения, които се придобиват през много години“, посочва Цеков.

Производството на плодове и зеленчуци изисква натрупани практически знания, постоянна работа и способност за вземане на решения при силно променящи се климатични и пазарни условия.
Затова според него загубата на стопанства не трябва да се разглежда само като намаляване на определен брой земеделски производители. С тях изчезват знания и производствен капацитет, чието възстановяване може да отнеме години.

Новото поколение трудно влиза в земеделието

Другият проблем е смяната на поколенията. Цеков вижда все по-сериозна трудност младите хора да бъдат привлечени към производства, при които голяма част от работата остава свързана с ежедневно присъствие на полето.
„Новото поколение не иска да работи на полето. Не знам дали държавниците осъзнават какво става“, коментира той.

Според него това е въпрос, който не може да бъде решен само чрез една инвестиционна интервенция или допълнително плащане на площ.
Необходими са условия, при които животът и работата в селските райони да имат перспектива, а земеделието да се възприема като бизнес и професия с бъдеще.

От субсидии към измерим резултат

Цеков е критичен към досегашния модел, при който според него в продължение на години се насочват средства към сектора, без достатъчно ясно да се измерва какъв резултат дават те.
Според него има злоупотреби и политическо влияние при разпределянето на част от средствата през годините.

При бъдещото подпомагане трябва да се поставят много по-ясни цели – запазено производство, реална продукция и устойчиви стопанства.
Именно затова според него евентуалното намаляване на европейския ресурс не би трябвало автоматично да означава по-малко възможности за работещите ферми, ако системата започне по-добре да отличава активното производство.

Цеков свързва състоянието на производството на плодове и зеленчуци и с по-широкия въпрос за продоволствената сигурност.
Колкото по-малко е местното производство, толкова по-силна става зависимостта на пазара от външни доставки. А когато липсва достатъчно собствена продукция, намалява и естествената конкуренция между различните източници на храни.
Затова според него запазването на реалните производители трябва да бъде един от основните критерии при подготовката на следващата ОСП.
Въпросът пред сектора не е единствено колко средства ще има след 2027 г., а дали те ще бъдат достатъчно добре насочени, за да останат хора, които действително произвеждат.

Информационната кампания „CAP4ACT: ОСП в действие” се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4act.agri.bg

Паулина Йоргова

Източник: https://agri.bg/