Обикновено високата задлъжнялост се свързва със страните от Южна Европа – Гърция, Италия, Испания. Данните на Евростат за 2025 година обаче обрисуват съвсем нова картина – процентът на дълга на домакинствата като част от БВП е значително по-висок на държави от северната и западната част на континента.

Макар да са спаднали с повече от десет процента от пандемията насам, средните стойности в ЕС за миналата година са 49,4% спрямо БВП, а в еврозоната – 50,7%. Те включват задължения като ипотеки, потребителски и други заеми.

Най-притеснителни нива показва Нидерландия, където общият дълг на домакинствата достига 93,5% спрямо всичко, което страната произвежда за година. Според местната централна банка причината за това са политиките на правителството за облекчаване на лихвите по ипотеките, както и възможността купувачите да вземат заем, равен на пълната стойност на жилището, което искат да купят, пише Euronews.

След нея са Дания и Швеция със съответно 84% и 82,3%. Докато високите стойности на първата частично се компенсира от значителни пенсионни спестявания и недвижими активи, то втората остава силно зависима от промените в лихвените проценти.

Над средните стойности за ЕС са още Финландия, Люксембург, Франция и Белгия, в което основна роля имат ипотеките. Докато в Португалия високият процент (близо 54%) се дължи на недостига на имоти на местния пазар, засиленото търсене и високите цени, то в Кипър (54,2%) около 34% от дълга на домакинствата все още се състои от наследени необслужвани кредити.

България остава значително под средното ниво за региона с 28%, а най-нисък процент от БВП заема дългът на румънските домакинства – едва 12,3%. Гърция, която традиционно се свързва с големи заеми, също отбелязва сравнително ниски нива от 38%.

Според експертите високата задлъжнялост на домакинствата невинаги е индикатор за проблеми, като страните с развити ипотечни пазари и висок процент на собственост на жилища, купени основно чрез заеми, често показват повишени коефициенти.

Въпреки това ЕК определя 55% от БВП като ниво, над което заемите на домакинствата започват да се превръщат в икономически риск. Анализаторите посочват още, че частният, а не публичният дълг е това, което в миналото е изправяло икономиките пред кредитни кризи, като дават за пример тази от 2008 година.

Данните на Евростат за дълговете на домакинствата в европейските страни спрямо БВП показват повече за местните пазари на жилища, отколкото за потребителското поведение. Това означава, че липса на решение на имотната криза на континента може да се окаже първата вълна от по-сериозно икономическо сътресение.

Автор: money.bg