Високите запаси, силният Черноморски регион и спокойният баланс между търсене и предлагане държат пазара под натиск, но енергията, торовете и геополитиката вече подготвят следващия ценови цикъл

Добрата реколта обикновено носи спокойствие. Но не винаги носи добра цена.

Жътвата в България започва при очаквания за добра, макар и не рекордна реколта. Това само по себе си би трябвало да бъде добра новина за производителите. Високите преходни запаси, с които секторът влиза в новата кампания, обаче продължават да пораждат сериозни опасения.

Глобалната картина е сходна. Светът се подготвя за новия сезон с добри добиви и сравнително комфортен баланс между търсене и предлагане. Дори при растящо потребление наличните количества изглеждат достатъчни, а към момента липсва силен фундаментален фактор, който да подкрепи трайно поскъпване на зърното.

С други думи – пазарът влиза в новата стопанска година добре обезпечен. Именно това обяснява защо добрата реколта сама по себе си не е гаранция за по-добра цена.

Европа очаква добра, но не рекордна реколта

В последния си доклад експертите на COCERAL ревизираха нагоре прогнозата си за производството на обикновена пшеница в Европейския съюз и Обединеното кралство.

Според организацията общото производство на обикновена пшеница ще достигне 143,7 млн. тона спрямо 142,6 млн. тона, прогнозирани през март. Въпреки повишението, очакваното производство остава под миналогодишната реколта от 150,8 млн. тона.

На европейско ниво се очаква Балканският регион да отчете поредна година с много добри резултати при есенните посеви. В същото време скорошната гореща вълна във Франция – най-големия производител на зърнени култури в ЕС – не би трябвало да окаже съществено влияние върху производството.

В Германия условията за развитие на зърнените култури също остават благоприятни. Германската асоциация Райфайзен /DRV/ запази през юни прогнозата си за реколта малко над средната. Очакванията са страната да прибере 44,1 млн. тона зърно и 4,2 млн. тона други култури въпреки климатичните предизвикателства през сезона.

Всичко това оформя картина на достатъчно предлагане. А когато пазарът вижда комфортни количества, натискът върху цените остава.

Черноморският регион продължава да задава тона

Ключов фактор в световната търговия остава Черноморският регион.

Украйна запазва ролята си на един от най-важните доставчици на зърно. Според предварителните оценки през 2025/26 финансова година страната може да изнесе около 14 млн. тона пшеница, 25 млн. тона царевица и 1,52 млн. тона ечемик. Това се равнява приблизително на 6% от световния износ на пшеница, 12% от този на царевица и 4% от износа на ечемик.

Украйна успя да адаптира логистиката си към военните условия и все по-ясно заявява амбицията си да изнася не само суровини, но и продукти с по-висока добавена стойност – от растителни масла до биоетанол.

От другата страна Русия също укрепва позициите си. Освен като най-голям износител на пшеница, страната постепенно се утвърждава и като доставчик на технологии, торове и селскостопански решения.

Според статистиката износът на селскостопански технологии от Русия се е увеличил с около една трета през миналата година и е достигнал 16 млрд. долара. Това включва основно минерални торове, но също продукти за растителна защита, семена, генетичен материал, ваксини и биотехнологични продукти.

Изводът е ясен: Черноморският регион няма намерение да отстъпва водещата си роля през следващите години. А при добра реколта, високи запаси и силен експортен натиск възниква логичният въпрос – има ли изобщо основание за оптимизъм при цените?

На пръв поглед – не.

Но именно тук започва по-интересната част.

Ниските цени често подготвят следващото поскъпване

Историята показва, че продължителните периоди на ниски цени често поставят основите на следващия възходящ цикъл. Не защото търсенето внезапно експлодира, а защото производството постепенно започва да губи рентабилност.

Когато цените са ниски, фермерите ограничават разходите. Намаляват вложенията в торове, горива, технологии и обработки. Част от тях отлагат инвестиции, други свиват площи или залагат на по-нискоинтензивно производство.

Първоначално ефектът не се вижда. Една добра реколта може да прикрие проблема. Високите запаси – също.

Но във времето процесът се натрупва: по-малко вложения, по-ниски добиви, по-слабо производство. Така днешният слаб пазар може да се окаже основата на утрешен по-силен ценови цикъл.

„Ефектът Ормуз“: защо енергията и торовете отново са в центъра

Последните събития в Близкия изток напомниха колко зависимо остава световното земеделие от свободното движение на енергийни суровини и торове.

Ормузкият проток е един от най-важните транспортни коридори в света. През него преминават огромни количества петрол, природен газ и суровини за производството на минерални торове.

Всяко сериозно напрежение в региона автоматично повишава транспортните разходи и цените на енергията. А това неизбежно достига до земеделието – чрез дизела, торовете, логистиката, напояването и разходите за полски операции.

Този ефект не винаги е видим веднага. Той резонира във времето.

Скорошно проучване на Американската федерация на фермерските бюра установи, че 70% от фермерите в Съединените щати не са могли да си позволят всички необходими торове през последните месеци.

Цените на дизела за селскостопански цели са се увеличили с 46% от края на февруари, което е повишило разходите за полеви работи, транспорт на торове и напояване както по време на сеитбата, така и през вегетационния период. Подобна е ситуацията и в други големи страни производителки на зърно.

Най-уязвими са културите, които са силно зависими от торене – като царевицата и пшеницата. Когато достъпът до торове се ограничава или цената им става твърде висока, резултатът често е по-нисък добив.

Международният съвет по зърното вече вижда риск

Последният доклад за пазара на зърно на Международния съвет по зърното прогнозира, че производството на общо зърно през 2026/27 г. ще спадне за първи път от четири години. Основните причини са по-малка реколтирана площ и по-ниски средни добиви.

В същото време се очаква общото потребление да достигне рекордни нива при пшеница, царевица и ечемик.

Това е важен сигнал. Днес пазарът може да изглежда спокоен, но при по-слабо производство и растящо потребление балансът може бързо да се промени.

Именно затова ниските цени днес не гарантират ниски цени утре. Напротив – те могат да създадат условия за следващия възходящ цикъл.

Високият петрол има и втори ефект

Монетата има и друга страна.

Когато цените на петрола са високи, държавите често увеличават мандатите за смесване на етанол и биодизел. Това отклонява милиони тонове царевица и растителни масла от хранителния сектор към енергийния.

Резултатът е допълнителен натиск върху наличностите и потенциален тласък при цените на зърното и маслодайните култури.

Затова редица международни анализи вече предупреждават, че след периода на относително спокойствие световният пазар може да навлезе в по-напрегната фаза около сезон 2027/28.

Първите индикации за подобен сценарий вече се виждат. Инвеститорите започват да калкулират т.нар. рискова премия. Когато пазарът осъзнае, че бъдеща реколта може да бъде по-слаба заради по-малко торене, по-скъпа енергия или логистични затруднения, цените започват да реагират предварително.

Това не означава задължителна ценова експлозия. Но означава, че се оформят предпоставки за по-дългосрочна промяна.

Примирията не премахват риска

Пазарите отдавна се научиха, че всяко примирие носи временна сигурност, но не премахва стратегическите рискове.

Дори при частично или пълно възстановяване на корабоплаването през рискови зони, разходите за застраховки на товари не спадат изведнъж. Това оскъпява крайната цена на зърното за вносителите.

А Ормуз е само част от по-широката картина. Остават Черно море, Червено море, Панамският канал и всички други логистични точки, които могат да променят цената на една доставка.

Ако напрежението в Близкия изток се върне, всеки долар отгоре при барел петрол може да се превърне в по-скъп тон карбамид, по-малко хвърлен тор на полето и в крайна сметка – по-малко зърно на жътва.

Какво трябва да следят производителите

На пръв поглед земеделието живее от реколтата. Но големите ценови промени често започват много преди жътвата.

Те започват в цената на енергията, в цената на торовете, в транспортните разходи, в геополитическото напрежение и в решенията, които фермерите вземат днес.

Именно затова производителите не трябва да гледат само добивите. Важно е да следят:

• цените на горивата;
• пазара на торове;
• логистичните маршрути;
• геополитическите рискове;
• прогнозите за потребление;
• инвестиционните решения на големите производители.

Защото все по-често именно тези фактори определят каква ще бъде цената на зърното.

Изводът: добрата реколта е важна, но не е достатъчна

Добрата реколта носи сигурност в производството, но не гарантира по-добра цена. Особено когато пазарът е добре обезпечен, запасите са високи, а Черноморският регион остава силен източник на експортен натиск.

В краткосрочен план това ограничава възможността за трайно поскъпване.

В средносрочен план обаче ниските цени, скъпите торове, високите енергийни разходи и геополитическата несигурност могат да започнат да променят баланса.

Днешният слаб пазар не е гаранция за утрешен слаб пазар. Напротив – възможно е именно сега да се поставят основите на следващия ценови цикъл.

А в такава среда печелят не тези, които гледат само реколтата, а тези, които разчитат процесите навреме.

Източник: https://agri.bg/