Застраховането на фотоволтаични и батерийни енергийни проекти вече излиза далеч извън рамките на стандартното управление на риск и се превръща в структурен елемент на финансирането в сектора. То определя не само дали един проект ще бъде застрахован, но и дали изобщо ще бъде реализиран. Това коментира в студиото на Money.bg Димитър Димитров, мениджър бизнес развитие в Renewable Energy Insurance Broker (REIB).

„Смея да твърдя, че застрахователните решения за ВЕИ проекти вече по-скоро се превръщат във финансов инструмент„, подчерта той. По думите му почти всички проекти с външно финансиране са пряко зависими от застрахователните условия, които трябва да бъдат одобрени от банките или фондовете.

ВИДЕО

„Всеки един проект, зад който стои финансираща страна – дали банка, фонд или пък някоя програма за безвъзмездно финансиране, сами по себе си изискват да има застраховка и да се спазват техните изисквания„, обясни Димитров. В противен случай „има шанс той да не получи финансиране„.

В ежедневната работа най-големите разминавания между инвеститори, инженери, строители и застрахователи се случват в ранния етап на развитие, коментира гостът. Това е фазата, в която се определят всички ключови параметри на проекта – от техническия дизайн до застрахователните изисквания. Според експерта именно тук се правят най-скъпите грешки.

„Всеки инвеститор е задължително да постави хората на една маса и всяка от страните да е наясно с тези изисквания„, заяви още Димитров и допълни: „Многото изисквания включват разходи, които обичайно инвеститорът не предвижда и не знае, че могат да рефлектират на целия CAPEX на проекта„.

Най-строги регулации: BESS

Най-строго регулираният сегмент, а и най-бързо развиващият се в момента, са батерийните системи (BESS), където застрахователите поставят най-високи изисквания.

„Рискът от пожар е най-високата форма за застрахователите на батерийните съоръжения„, обясни Димитров. Това води до конкретни технически ограничения, свързани с разположението на оборудването.

„Обичайните изисквания са 3 м отстояние между контейнер или група от контейнери„, а при трансформаторите „минимумът е 10 м отстояние от цялостното оборудване„.

Тези стандарти произтичат от реални тестове за пожарна безопасност, подчерта още той.

Обекти, които не подлежат на застраховка?

Въпреки сложността на сектора, Димитров е категоричен, че „всичко подлежи на застраховане, въпросът е при какви условия“. По-доброто структуриране на проекта води до по-нисък риск, по-добри условия и по-ниска премия, което има директен ефект върху дългосрочната икономика на инвестицията.

Експертът е категоричен, че българският пазар постепенно се променя и започва да възприема застраховането като стратегически инструмент. „От обичайните застраховки за автомобили и апартаменти, вече виждаме, че хората търсят доста по-различни решения за всякакъв бизнес„, посочи той.

Големи проекти, международни играчи

Сред предизвикателствата на пазара е капацитетът на местните застрахователи за ВЕИ проекти.

„Обикновено той отива докъм €40-50 милиона„, посочва Димитров. Това създава сериозен дисбаланс спрямо мащаба на новите ВЕИ проекти. „Вече виждаме много големи проекти, около 600 MWh, 500 MWh … CAPEX-ът е изключително голям„. В тези случаи, разказа гостът, един застраховател не може да поеме риска самостоятелно.

„Много често се налага да разпределим риска между двама, трима, дори четирима застрахователя„, обясни той. А когато и това не е достатъчно, се включват международни играчи.

„Имаме водещ застраховател, обичайно от лондонския пазар или Германия„, разкри Димитров. В редица случаи дори целият риск се прехвърля извън България.

Един от най-значимите сигнали за позитивното развитие на ВЕИ пазара е възраждането на вятърната енергия в България. „В момента сме в доста напреднал етап в застраховането на нови вятърни централи в България„, разкри Димитров. Той потвърди, че предстои първият нов проект след повече от десетилетие, който вече преминава през всички фази и „ще бъде застрахован през нас„.

Димитър Димитров е сред участниците на четвъртото издание на Energy of Tomorrow, което ще се проведе на 21 април в Интер Експо Център. „Енергийният преход вече е етап, в който не е достатъчно просто да се изграждат нови мощности„, коментира той.

Целия разговор гледайте във видеото!

 Автор: Дарена Мартинова

Източник: https://money.bg/