Сумите, които ще бъдат генерирани от таваните и намаленията на плащанията след 2027 г., могат да бъдат използвани за преразпределение към определени групи фермери
Преразпределителното плащане не е сред инструментите, включени в предложението на ЕК за новия програмен период 2028-2034.
“Ако ние искаме да насочим подпомагане към малките и средни ферми в определен диапазон, можем да взевмем финансирането за тези мерки от налагането на таваните и намаленията на плащанията. Това плащане може да бъде на площ или на животно, както и допълнително плащане на ниво стопанство”, обясни пред фермери Аделина Стоянова, директор на Дирекция “Директни плащания” в МЗХ.
Един от основните приоритети е да не се допусне прекъсване на плащанията към фермерите през 2028 г., тъй като Националните планове за партньорство трябва да бъдат изготвени до края на 2027 г. В тази връзка България, заедно с още няколко държави членки, е предложила на Европейската комисия въвеждането на преходен период, в който приоритетно да се разглеждат частите от националните планове, свързани с Общата селскостопанска политика, и да се осигури възможност за използване на средства от новия програмен период.
„Целта е фермерите да не се притесняват, че плащанията към тях ще бъдат прекъснати“, подчертават от администрацията, като допълват, че към момента има разбиране от страна на Европейската комисия и се очаква решението да бъде одобрено.
България настоява за запазване на самостоятелна Обща селскостопанска политика, която да остане извън общия план за национално и регионално партньорство, както и за съхраняване на двата ѝ основни стълба – директни плащания и развитие на селските райони. Страната ни поддържа позицията за пълна външна конвергенция и за запазване на характера на директните плащания без необходимост от национално съфинансиране на зелените мерки.
В същото време се настоява решенията за прилагането на дегресивното подпомагане и таваните на плащанията да бъдат оставени на национално ниво и съобразени със специфичните условия във всяка държава.
„Ако се прилагат тавани, трябва да се изключат разходите за заплати и други оперативни разходи“, е позицията на страната.
България се обявява и против изключването на пенсионерите от базовото подпомагане, като счита, че този въпрос следва да се решава на национално ниво. Наред с това страната ни продължава да настоява за запазване на преходната национална помощ.
Сериозни резерви има и по отношение на предложения инвестиционен хоризонт N+1, който според експертите не създава достатъчно условия за дългосрочно планиране и развитие на сектора.
„Настояваме за запазване на правилото N+3, за да се гарантира устойчив хоризонт за инвестиции в иновации, образование и развитие на селските райони“, подчерта Аделина Стоянова.
Тя обясни, че това е първоначална рамкова позиция на страната ни, като законодателният процес продължава.
„Предстои диалог между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на министрите, в който ние сме представени. Затова искам да подчертая, че още все още нищо не е решено”, допълни експертът.
Източник: https://agri.bg/