Оперативна група „ЕкоТор“ обединява учени, фермери и организации с цел да разработят и да валидират научно иновативен български биотор на база фрас

Докато земеделието търси начини да възстанови почвеното плодородие, ново поколение биотехнологии започва да променя самото разбиране за ресурс и отпадък. Един от най-интересните примери идва от обработката чрез насекоми и по-конкретно – от фраса. Това е страничният продукт, който остава от тяхното отглеждане и който постепенно се утвърждава като ценен ресурс за почвата.

„Идеята да превърнем фраса – страничния продукт от отглеждането на насекоми – във фермерски ресурс се роди естествено от самата логика на кръговата биоикономика“, разказва Мария Александрова, мениджър „Устойчивост“ в „Насекомо“.

По думите ѝ, в процеса на работа с ларвите на черната муха войник екипът ясно вижда потенциала на този материал – богат на органична материя и хранителни елементи.

Така се ражда и инициативата за създаване на Оперативна група „ЕкоТор“, която да обедини учени, фермери и организации с цел да разработят и да валидират научно иновативен български биотор на база фрас.

„Общата ни цел е да разработим научно доказан и готов за пазарно внедряване продукт, който да подпомогне устойчивото земеделие“, допълва Александрова.

Фрасът е един от най-ясните примери за реално приложение на кръговата икономика. Вместо линейния модел „ресурс – употреба – отпадък“, тук процесът се затваря.

„При биоконверсията чрез насекоми моделът е различен – растителни странични продукти се превръщат в протеин за фуражи, а остатъчният материал – фрасът – се връща обратно в почвата като тор“, обяснява тя.

В случая най-същественото е, че фрасът не се държи като класически тор. „Това е биологично активен продукт“, подчертава Александрова. Съдържанието на органична материя, микроелементи, хитин и естествен микробиом го превръщат в средство, което работи в синхрон с почвената екосистема, а не просто доставя хранителни вещества.

Това променя и практическата перспектива за фермерите. Според микробиолога Ангел Асенов от „Насекомо“, фрасът дава възможност за по-устойчив подход:

„Фермерите, особено тези, които искат да отглеждат културите си по органичен начин, на практика притежават средство, с което могат да постигнат тази цел. Фрасът има много високо съдържание на органика и това помага за облагородяването и възобновяването на изтощени почви“, категоричен е той.

Една от най-интересните му характеристики е свързана с хитина – естествен полимер, който се съдържа във външния скелет на насекомите.

Ангел Асенов: Хитинът е „тайната съставка“ на фраса

„Когато попадне в почвата и достигне корените, растението получава сигнал, че около него има насекоми и активира имунната си система“, добавя той.

Резултатът е по-устойчиво растение, което не просто расте, а изгражда защита – укрепва клетъчните си стени и отделя вещества, които отблъскват вредители и потискат развитието на патогени.

Научните данни също потвърждават тези ефекти. „Наблюдаваме експлозивен растеж на функционални бактериални групи като Bacillus, Pseudomonas и Actinobacteria“, обяснява Асенов. По думите му, това води до по-добро усвояване на хранителни елементи и до подобрена структура на почвата. Допълнително се отчита и значително повишаване на ензимната активност – ясен индикатор за активен почвен живот.

Практическите резултати до момента са обещаващи. Според Александрова, добри ефекти се наблюдават при широк спектър култури – „зеленчукови, зърнени и бобови растения“. Тя посочва, че при бобови култури като фасул фрасът може да стимулира фиксацията на азот и да повиши добивите, а при култури като царевица и жито вече има потвърдени резултати от вътрешни опити.

Въпреки това експертите предупреждават, че подходът към подобни продукти трябва да бъде различен.

„Най-честата грешка е да се очаква, че фрасът ще действа като минерален тор“, подчертава Асенов и добавя: „Минералните торове дават бърз ефект, докато органичните продукти работят чрез почвата – постепенно и в дълбочина“.

Затова и правилното приложение изисква познаване на почвените условия и добра стратегия. Именно върху това работи и Оперативната група „ЕкоТор“ – да определи оптималните дози и начини на приложение за различни култури.

Сътрудничеството между наука, бизнес и фермери се оказва ключово.

„Иновациите в земеделието работят най-добре, когато има връзка между тези три гледни точки“, казва Александрова. По думите ѝ, учените осигуряват методология и анализи, фермерите – реалната среда, а браншовите организации – връзката с пазара.

Работата по научната валидация на продукта продължава. Тестовете с различни култури и дози продължават като част от проекта.

„Изследваме праговете на биостимулация още при покълване на семената“, обяснява Ангел и допълва, че целта е да се разработят ясни и приложими препоръки за фермерите.

На европейско ниво тенденцията също е ясна – търсенето на подобни решения нараства. Законодателството вече признава торовете от насекоми, а политиките насърчават намаляването на зависимостта от синтетични продукти.

Мария вярва, че всичко това очертава фраса не просто като алтернатива, а като част от по-широка трансформация в земеделието – към по-живи, устойчиви и балансирани почвени системи. А Ангел добавя: „Ако трябва да се обобщи най-кратко неговата стойност, то чистата храна започва от почвата, а фрасът й връща природния баланс“.

Проектът “Въвеждане на иновативен екологичен тор от насекоми  за нуждите на устойчивото земеделие” на „Насекомо“ e финансиран по Програма „Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България 2023–2027 г “. Процедура „Създаване на оперативни групи (Стъпка 1)“; Интервенция II.Ж.1 – Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации.

Източник: https://agri.bg/