От Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ питат с какви мотиви се отказва създаването на регистър на трайните насаждения и взаимоспомагателен фонд
Промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, които бяха гласувани на последното заседание на парламентарната Комисия по земеделие и храни в четвъртък, предизвикаха недоволство в Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ), чийто представители отдавна апелират за сериозни промени в проекта.
БКПЗ с апел към депутатите: Не бавете ключови промени за сектора
„Заседанието на Комисията по земеделието, храните и горите се превърна в пореден пример за подмяна на реалния дневен ред на българското земеделие. Под формата на загриженост за Кампания 2026 за директните плащания бе приет законопроект, който третира единствено технически въпрос – подаването на заявления без квалифициран електронен подпис„, се казва в позиция на камарата.
„Това обаче не е реформата, от която секторът се нуждае. Това не е стабилността, която производителите очакват. И със сигурност не е стратегическата визия, която България трябва да има“, уточняват от БКПЗ.
От камарата припомнят, че вече е оттеглен Законопроектът на Министерския съвет, изготвен от експертите на МЗХ, който беше подкрепен от браншовите организации и приет единодушно на първо четене в комисията.
Този законопроект се съдържаха и ключови текстове със стратегическо значение за сектор „Плодове и зеленчуци“:
• създаване на регистър на трайните насаждения – инструмент за ясно разграничаване на реалните производители от фиктивните структури;
• създаване на взаимоспомагателен фонд – механизъм за стабилност при кризи, климатични катаклизми и пазарни сътресения.
Оттеглянето на законопроекта е обяснено с непостигнато съгласие на Председателски съвет и липса на време законопроектът да се приеме от това Народно събрание.
„За производителите това означава едно: стратегическите решения отново се отлагат, а проблемите – отново се прехвърлят в бъдещето“, категорични са от браншовата камара.
Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ настоява за ясни отговори, се казва в позицията:
• Защо законодателният процес в сектор „Земеделие“ се подменя с технически и частични решения вместо със стратегически политики?
• Защо текстове, които гарантират прозрачност и справедливост, отпадат без публични мотиви?
• Какви конкретни съображения стоят зад отказа да се създаде регистър на трайните насаждения – инструмент, който ще осветли реалното производство?
• Кой носи отговорност за липсата на механизъм за финансова защита на производителите при бедствия и кризи?
• До кога бъдещето на българските овощари и зеленчукопроизводители ще се определя непрозрачно и без стратегическа последователност?
