Министерството на земеделието на Китай използва изкуствен интелект за по-добра защита и продоволствена сигурност
Дигиталните технологии и изкуственият интелект се превръщат в ключов инструмент за опазване, управление и устойчиво използване на обработваемите земи в Китай. Това стана ясно от лекция на представител на Министерството на земеделието на Китай, посветена на концепцията за т.нар. „умна обработваема земя“ (smart cultivated land), по време на Smart Agricultural Innovation Conference в Нанин, Китай.
По думите на експерта, интелигентното земеделие вече се използва в различни сектори на аграрното производство – от управлението на водни, почвени и климатични ресурси до мониторинга на културите. То е определено като нова технологична революция, след селекционната и генетичната, която променя из основи начина на организация и управление на земеделското производство.
Обработваемата земя е повече от почва
В лекцията беше подчертано, че обработваемата земя не трябва да се разглежда само като почвен слой. Тя представлява триизмерно пространство, включващо повърхностния слой за отглеждане на култури, надземната и подземната част, както и инфраструктурата и човешката дейност, свързани с нейното използване.
Китай традиционно поставя силен акцент върху продоволствената сигурност, като според лектора ключовите елементи за нея са семената и обработваемата земя. Историческият опит показва, че в продължение на около 2000 години производителността е зависела основно от природните условия, докато след създаването на съвременен Китай ръстът в добивите от основните култури е петкратен – резултат от инженерни решения, технологии и инвестиции.
Интензивното използване на земята обаче е довело и до сериозни екологични последици. По данни, представени в лекцията, около 40% от обработваемата земя в Китай е засегната от деградация, включително ерозия, намалено органично съдържание и влошено почвено качество. Това прави традиционния модел на земеползване неустойчив в условията на дигиталната ера.
Какво представлява „умната“ обработваема земя
Според представената концепция, „умната“ обработваема земя се основава на дигитални и информационни технологии, които обединяват:
– дистанционни и наземни сензори;
– Интернет на нещата (IoT);
– големи масиви от данни;
– мобилни мрежи;
– облачни изчисления;
– изкуствен интелект и дълбоко машинно обучение.
Целта е динамичен мониторинг, интелигентен анализ и прецизно управление на земята – с по-висока ефективност, по-ниски разходи и по-малко натоварване върху околната среда. Данните са определени като основен фактор, без който приложението на изкуствения интелект е невъзможно.
Сателити, дронове … но къде е фермерът?
Системата за наблюдение включва данни от сателити с висока резолюция, дронове, мобилни измервателни платформи и полеви сензори. Наред с това се отчита и значението на наблюденията на самите фермери, които също са важен източник на информация за състоянието на земята и културите.
Специално внимание се отделя на мониторинга на инфраструктурата – напоителни системи, пътища и електроснабдяване, които пряко влияят върху продуктивността на стопанствата.
Национална платформа за високостандартни земи
През 2023 г. в Китай е създадена национална платформа за цялостен мониторинг на високостандартните земеделски земи, която обхваща около 1 милиард му (приблизително 66,7 млн. ха). Чрез нея се осъществява дигитално управление на целия процес – от изграждането на инфраструктурата до контрола върху използването на земята.
Платформата позволява сравнение на данни преди и след инвестиции, откриване на нарушения (например използване на земя за неземеделски цели), както и оценка на устойчивостта на стопанствата към суши и наводнения.
Промени в земеползването и ролята на изкуствения интелект
Представени бяха и значителни промени в разпределението на оризовите площи. За последните четири десетилетия оризовите полета в южната част на Китай са намалели с около 50%, докато в североизточните райони са се увеличили с около 40%. В провинция Хейлундзян площите с ориз са нараснали от около 3 млн. му през 1980 г. до 60 млн. му през 2024 г.
Чрез изкуствен интелект и задълбочено обучение се извършва автоматично разпознаване на култури, оценка на растежа, прогнозиране на добиви и прецизно управление на торове и растителна защита.
А целта е една – ефективност и продоволствена сигурност.
В заключение лекторът подчерта, че дигиталната трансформация и използването на изкуствен интелект са ключови за бъдещето на управлението на обработваемите земи. Чрез „умни“ технологии държавата цели по-ефективно използване на земята, по-добър контрол върху разходите и дългосрочно гарантиране на продоволствената сигурност именно затова и през 2026 г. Китай ще инвестира милиарди в изкуствен интелект за подобряване на сектор „Селско стопанство“.
Източник: https://agri.bg/