Загубена е над 90% от плодовата продукция в страната, алармират от Браншова камара „Плодове и зеленчуци“

В стопански план 2025 година беше най-тежката до момента за овощарите в новата история на България, тъй като такъв повсеместен катаклизъм като късните пролетни измръзвания никога не е имало. В резултат на което загубихме над 90% от плодовата продукция на България, което се отрази изключително негативно на финансовото състояние на производителите, въпреки компенсациите, които бяха определени.

Така изглежда накратко 2025 година през очите на Цветан Цеков, председател на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“.

Сред положителните резултати от работата на камарата той отчита успешната комуникация, в резултата на която са запазени ставките, тъй като първоначално е имало предложение да бъдат почти една трета от това, което в момента получават земеделските производители.

„Това са ставки, които компенсират 80% от разходите, в резултат на което ние губим доходност и ликвидност на стопанствата. Изключително важно е политиките, които ще се проведат тепърва по отношение на сектора да бъдат в такава посока, че да можем да запазим ликвидността на българските стопанства, да стабилизираме това производство и да го увеличаваме. В противен случай трендът, който върви през последните 20 – 30 години сочи главоломно намаляване на ръста на българското производство и може да се стигне дотам, че да го загубим напълно“, каза Цеков. 

Той сподели, че за него е много важна реакцията на държавата, така че политиките на Министерството на земеделието да бъдат насочени към изключително важните теми, които са поставили от камарата – за напояване, за работната ръка и за пазарите, тъй като засега производителите нямат гаранция за това, че българската продукция може да бъде реализирана и изкупувана от местните пазари за продажба в търговските вериги.

„По отношението на напояването по нашата инициатива бяха проведени срещи с МОСВ, съвместно с други организации от отрасъла. Бяха предприети законови промени, но лично нас не ни удовлетворяват козметичните промени, тъй като поискахме да има свободен достъп до повърхностни води и той да бъде на уведомителен режим. Така или иначе тази политика не се възприема от МОСВ незнайно по какви причини. Знаем също така, че напоителната инфраструктура е унищожена на 95%, няма предвидени средства за развитие на тази инфраструктура въпреки обещанията, но дори и да има, изключително бавно ще стане възстановяването на тези съоръжения, а през цялото това време, ако нямаме свободен достъп до поливна вода, просто сме обречени. Засушаванията заплашват вече цели региони“, коментира още Цветан Цеков.

През 2025-а за първи път се прие на уведомителен режим да се ползват водите от Дунав, но това ще се възползват единствено големите ползватели, става ясно от думите му. А от камарата настояват малки и средни производители с градини от 20, 30, 50 или 100 декара, които са разположени в близост до малки реки и водоемчета, да могат необезпокоявани да поливат своите насаждения.

Сега се минава през изключително тежка процедура, която продължава години. Същото е положението при сондажите. „Дори смятаме, че това трябва да бъде политика на държавата. Тя да изгражда сондажи, за да може да се използват от малките земеделски производители. Това са теми, които сме ги поставили, и чакаме отговор, така че продължаваме да работим в тази посока“, казва производителят на биоплодове.

Като успех през 2025 г. той отчита и пробива при еднодневните трудови договори и възможността за да се облекчат максимално условията за тяхното ползване.

Съществен е и проблемът с черната златка, чийто последици ще бъдат видими и през 2026 година.
Източник: https://agri.bg/