Данните от 2024 и 2025 г. показват постоянство в проблемите с достъпа и надеждността на напояването

Достъп до вода за напояване остава критичен, а делът на напояваната земя в България драматично изостава от европейските стойности

Резултатите от анкети в Агри.БГ със сходен въпрос, но в две различни години, сочат, че през поливния сезон 2025 г. мнозинството стопани в страната, отговорили на анкетата (60%) отново нямат достъп до вода за напояване, защото в техния район липсват напоителни канали.

Анкета 2024: Какъв достъп до вода за напояване имахте това лято?

Анкета 2025: Какъв достъп до вода за напояване имахте тази година?

Същевременно едва 7% са успели да ползват „Напоителни системи” без прекъсвания, а делът на тези с прекъсвания на водоснабдяването расте спрямо 2024 г. Дялът на фермери, които черпят вода от нерегистрирани сондажи, също остава значителен – около 10%. Данните от 2024 и 2025 г. показват постоянство в проблемите с достъпа и надеждността на напояването в условия на засушаване и климатични предизвикателства.

Тази картина на практика се отразява и върху реалните площи, които биват напоявани в страната. Според данни на „Напоителни системи“ ЕАД, обработваемите площи, фактически снабдени с вода през последните сезони, възлизат на около 6% от годните за напояване над 5,4 млн. декара площи. Това означава, че само малка част от потенциално поливните площи получават вода по време на критичните месеци за растеж на културите.

Това става на фона на широко анонсирани обещания от Министерството на земеделието и храните за значителни инвестиции в напоителната инфраструктура, които обаче все още не дават решаващи резултати на терен.

„Напояването е приоритет за мен и екипа ми, като интегрираме значителни ресурси за реконструкция и модернизация на инфраструктурата“, заяви министър Георги Тахов по време на заседание на Комисията по земеделие в Народното събрание още през февруари, като посочи, че интервенции за над 100 млн. евро за напояване ще бъдат отворени по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони.

В същото време фермери ни разказват как им искат по 500 лв. за едно становище от „Напоителни системи“, а

Какво означават тези проценти в по-широк европейски контекст?

Според данни на Eurostat, в Европейския съюз процентът обработваеми площи, които са оборудвани за напояване, е значително по-висок спрямо България. В ЕС приблизително 8,9% от използваната за селско стопанство площ е оборудвана за напояване, а действително напояваните площи възлизат на около 5,9% от използваната земеделска площ по данни от 2016 г. (последните обобщени европейски данни) — с ясно различие между страните с развита напоителна инфраструктура и тези, които разчитат по-малко на системи за вода.

В някои държави от Южна Европа този дял е многократно по-висок: например, Испания и Италия традиционно отчитат по-значително по-голям дял поливна земя в сравнение със средноевропейските стойности (данни показват дялове над 15% и дори над 30% в зависимост от държавата), което отразява географските и климатичните различия, но също така и дългогодишни инвестиции в напоителни системи.

Данните за ЕС показват, че въпреки сравнително умереното средно ниво на напояване, инфраструктурата в много страни е по-усъвършенствана и по-широко внедрена. Там земеделците имат по-добри условия да прилагат напояване като система за управление на риска от суша, а не като „последна линия на защита”.

Контрастът между България и ЕС

През последните десетилетия напояването в България преживя сериозен спад спрямо периода преди 1990 г., когато голяма част от напоителната система беше в експлоатация. По данни от анализи, преди години системата е обслужвала значително по-големи площи, но днес само малък процент от потенциално поливните площи се използва ефективно.

В контекста на ЕС, където средното ниво на оборудвана и използвана за напояване земя е по-високо и където някои страни държат двойно и тройно по-големи дялове земя под напояване, българските земеделци стоят на значително по-ниско ниво.

Тази разлика е показателна за структурните предизвикателства пред сектора у нас: от остаряла или нефункционална инфраструктура до липса на канали в ключови земеделски райони и недостатъчно капацитет за доставяне на вода дори там, където потенциално капацитетът съществува.

Източник: https://agri.bg/