Запознайте се с най-големия производител на тикви в Дания – 31-годишния Кристиан Олесен

Кристиан Олесен (Christian Olesen) е на 31 години и е най-големият производител на тикви в Дания и най-големият производител на сладка царевица в Скандинавия.

Срещаме се с него в стопанството му край градчето Скелскюр (Skælskør) в Дания по покана да DG Agri.

Фермата Hyldetoftegård е създадена през 90`те години на 20 век от бащата на Кристиан. Младият мъж я поема през 2023-а година, като към семейната ферма добавя още една, която е в съседство и той я купува.

Кристиан има финансово и счетоводно образование, а също така и диплома за агробизнес мениджмънт, дори е поработил като банкер известно време.

Върху 800 ха днес фермата произвежда тикви, различни видове тиквички, сладка царевица, пшеница, ечемик, ягоди, малини и къпини, грах, дини и др.

“Половината от тези 800 ха обираме на ръка, другата половината – с комбайн”, споделя младият фермер.

Ягодоплодните се отглеждат в тунели над земята. “Увеличихме сезона на производство на ягоди по този начин. Преди беше няколко седмици в средата на лятото. Сега доставяме ягоди от последната седмица на април до началото на октомври”, каза Кристиан и добави, че събират по 50 тона ягоди от хектар.

Кристиан Олесен: Да си фермер не е по-различно от другите бизнеси.

Продукцията се продава основно на датския пазар. “Много рядко изнасяме”, добави фермерът.

През 2025-а година фермата е произвела:

• 3,5 млн. броя сладка царевица –  (Кристиан обясни, че в Дания продукцията от царевица се продава на брой, затова и статистиката му е в този вид – бел. авт.)
• 2,7 млн. броя тикви
• 1,7 млн. броя тиквички
• 30 тона дини
• 75 тона грах

“Тиквите сме ги разделили на декоративни и ядливи. За декорация около Хелоуин продаваме 200 000 броя. Хората украсяват магазини, дворове на къщи. От ядливите тикви произвеждаме 6 или 7 вида – като Хокайдо, Матилда, Спагети и т.н. Тиквите за ядене се отглеждат биологично, а тези за декорация – конвенционално”, разказа Критиан и добави: “Ние не сме фокусирани в един от двата вида производство. Произвеждаме това, което се иска от пазара”.

“Цялата продукция е планирана на основата на предварителна продажба. През есента говорим с всичките си клиенти, разбираме се с тях какъв обем от всеки различен продукт искат за следващия сезон и в какви периоди трябва да бъдат доставките, и въз основа на договорите, които подпишем – ние планираме продукцията за следващата година. Разбира се, има спадове и ръстове в годината, но планът за производство е на основата на договора с клиента”, разказа фермерът.

Крисиан Олесен: Не произвеждаме нещо, което вече не е продадено.

Това ни помага да гледаме в по-далечно бъдеще, да инвестираме в нови технологии, така ще сме сигурни, че не само следващата година ще произвеждаме сладка царевица, а ще произвеждаме в следващите поне 4 години, добавя младият фермер.

Опаковат продукцията в собствено хале и оттам заминава за терминалите на супермаркетите, откъдето вече ги разпределят към магазините.

“За нас е много важно колко от нашата продукция е стигнала до крайния клиент. Не е успех, че сме продали продукцията си на магазина, това не е достатъчно. А когато знаем реалните продажби, можем да планираме следващия сезон по-добре”, обяснява концепцията си Кристиан.

По думите му фокусът на хранителната индустрия се променя. Започва да се говори все повече да се ядат основно плодове и зеленчуци, а да се намалява консумацията на месо.

“В Дания дори опитват чрез политика и налагане на данъци да променят навиците за хранене. За мен това е добра възможност да се развивам и да увеличавам производството”, обяснява младият фермер.

В същото време във фермата следят ESG докладите си и какъв е въглеродния отпечатък на производството.

“В следващите години за клиентите ми това ще е все по-важно и за мен също става важно. Много професионални кухни, шеф-готвачи питат как е произведена храната ни, какъв е въглеродния ни отпечатък. Събирайки тази информация, аз ще съм им полезен в избора”, каза Кристиан и добавя:

“Засадихме много дървета и храсти като защитни пояси между парцелите. Не получавам субсидии за това. Направих го, защото исках. Когато видях данните от биологичните си полета – около тях имах изцяло ограда от дървета, а също така и храсти сред тях, имах много по-малко нападения от неприятели – най-вече от насекоми, на тези полета. Затова го правим.
Работим заедно с Университета в Копенхаген. Тук на стаж бяха агрономи, завършващи последната си година и аз им зададох като задача да ми кажат как да намаля неприятелите и техния негативен ефект в полетата, те събраха информацията и изградихме тези пояси и плетове.”

Според него новите технологии са скъпи за вида производство, което той прилага и затова очаква цените да станат по-приемливи.

“Внедряването на новите технологии в селското стопанство е по-бавен процес от в други сектори на икономиката, защото много от тях работят целогодишно – 365 дни в година, а при нас нещата са сезонни.

Възвръщаемостта на инвестицията няма да е така бърза. Но цените на технологиите започват да падат и инвестирането в тях става все по-възможно и за нас.”

Тъй като в стопанството се използва много ръчен труд, питам дали имат затруднение с намирането на работна ръка.

“Не. Изпращат апликациите си и ако отговарят на изискванията ни, ги наемаме. 18-19% от хората, които са тук в момента, са работили и преди за нас. Не правим някаква особена активност, за да наемаме хора, те си идват сами. За нас работят хора от целия Европейски съюз – в момента са около 50 човека.

На повечето от тях плащаме на час – по около 25 евро на час, плюс отпуска и социални осигуровки. Това е преди данъците – тук те са около 50%”, разказва Кристиан.

Източник: https://agri.bg/