Фермери, прилагащи регенеративно земеделие очакват двойни добиви

Преди 4 години  АБНТ кандидатства по този проект, който е по инициатива на EIT Food, и тогава между 6 други организации, които също бяха кандидатствали от България, EIT Food избра АБНТ. EIT Food финансира разпространението на регенеративните практики. 

Напълно нормално е за това нещо да бъде избрана АБНТ, защото една от нашите задачи е да провеждаме обучения, да разпространяваме този вид земеделие. Ние сме организацията с най-много опит. Той се прилага вече повече от 10 години. Нещата, за които само четяхме, вече се правят в България. Това каза пред обектива на Агри.БГ – председателят на асоциацията – Александър Китев.

АБНТ и EIT Food проведоха обучение на фермери за това как да прилагат регенеративните принципи и практики в своите стопанства. Обучението се проведе в два дни в Пловдив.

Споделянето на опит от различните краища на страната е ценно и важно. 

„Има нещо особено – в България има различни почвено-климатични региони, в които земеделието се развива с някои особености за всеки регион. Всеки един от нас споделя опит, защото е ценен и това е един от начините да смекчим ефектите и да търсим някакви решения“, каза Стефан Гроздев, който е агроном.

А решения трябват, защото климатичните промени оказват сериозно влияние и фермерите са едни от първите, които усещат това. От няколко години сушата е проблем за хиляди фермери, но тези, които прилагат регенеративно земеделие, no-till и сходни практики, щадящи природата и почвата, не срещат проблеми с добивите.

„От години наблюдаваме този факт. Това не е феномен, защото, за да се случва, хората са се потрудили и са направили или не са направили определени неща, за да може културите им в момента да са в доста по-добро състояние. С регенеративните практики, необработването на почвата, след това пък да се постараят да покрият почвата, се случва така че ние запазваме много голяма част от влагата, която през есента, зимата и пролетта под някаква форма е дошла на нашите полета и е влязла в почвата. Обработките, въпреки че години наред се смята, че обработките се правят, за да се помогне на почвата да се запаси с влага. Това въобще не е така. С обработките се губи страшно много влага. С орането губим влага между 60 и 80 л/кв. м.

Дисковането е около 15.20 литра на квадратен метър, продълбочаването е 40-60, а с култивирането е най-малко – 10-15 л/кв.  м. 

И оставената гола почва, говоря за междуредието в пролетниците, там може да се достигне 100+ л/кв. м. и тук вече виждаме къде е разликата, защото навсякъде, където са нашите членове и други фермери, които правят директни сеитби, не обработват земята, техните култури оживяват около 35 до 40-50 дни повече. По-дълго време остават живи и зелени“, добави Китев.

По думите му въпреки трудната година, на доста места се очакват много добри добиви – двойни на това, което съседите вече са ожънали – 180-280 кг. А очакванията са за поне 550 до 600 кг/дка.

Източник: https://agri.bg/