Преработвателите предпочитат да работят с вносни млека, макар да са скъпи, алармира Митко Пъчев от Браншовата асоциация на говедовъдите

Решението на проблемите в млекопроизводството е в кооперативите. Когато много фермери членуват в един кооператив, никой не може да ги събори.

Според него, ако в Южна България се събере цялото мляко в две точки, всички мандри ще купуват от там и дори ще наддават за суровината.

„Това е целта на кооператива, да не се договарят производителите по отделно, а заедно. Има нагласа в младите хора това да се случи. Ако не се сдружим до 5-10 години – ще приключим. Това е бъдещето, особено като се отчете и натискът на търговските вериги“, коментира Пъчев за Агри.БГ. За него войната е неравностойна.

В момента родните производители могат да осигурят на преработвателите около 50% от необходимата им суровина и останалото си го добавят от внос. Само преди 3 години съотношението е било 70:30 в полза на родната продукция, но заради постоянните фалити в сектора, картината бързо се променя, стана ясно от думите му.

„Огромен проблем имаме вносни млека и нежеланието на преработвателите по места да купуват българско прясно мляко. Отказите обикновено са с претекст, че не могат да си продават продукцията и складовете им са пълни“, разказа още стопанинът, който има ферма в Кърджалийско.

„Ние си убихме животновъдството си и нямаме количества, нашето производство не може да захрани собствения си пазар. Затова преработвателите са принудени, макар че е скъпо, да вкарват мляко от чужбина. Остава отворен обаче въпросът – защо са готови да платят 1.40 лв./л без ДДС за вносно мляко, а не могат да платят същата цена за нашето мляко при положение, че е с по-висока масленост“, попита говедовъдът.

По негова информация в момента вносното мляко на рампа идва в България на 1.40 лв./л без ДДС, а по места нашето се изкупува по 60 ст./л без ДДС.

„За качеството няма да говорим, маслеността на нашето мляко е 4.4 – 4.8%, вносното е стандартизирано и понякога е под 3%“, уточни той.

Според Пъчев има картел при преработвателите и когато кажат, че цената пада – в рамките на 2-3 часа всичките мандри в един регион смъкват изкупните цени с малка разлика от 1-2 стотинки.

„В същото време по рафтовете се предлага сирене на повече от 20 лв./кг, а кашкавалът е минал 30 лв./кг. Недоумявам къде потъват парите, къде остава печалбата“, споделя животновъдът.

Има производители от асоциацията, които вече са си направили мандри по Наредба 26, но това според него е частично решение и не е изход в дългосрочен план.

„В различните сектори проблематиката е приблизително подобна – всички производители се оплакват от много ниски цени, знаем, че тази криза не започва и не свършва с преработвателите и има и други проблеми“, констатира съпредседателят на Българска аграрна камара Симеон Караколев по време на кръглата маса, организирана от камарата за проблемите на родните производители на храни на българския пазар.
Според него земеделските производители са поставени на едно несправедливо място в агрохранителната верига.

„Нашият труд не е заплатен, не можем да развиваме стопанствата си, тъй като буквално работим без печалба и няма как секторът да се развива по този начин“, категоричен е Караколев.

Източник: https://agri.bg/