Сключват се добри сделки на цени от 6-7 лв. без ДДС за килограм живо тегло, създават се по-големи угоителни стопанства и пазарът се раздвижва

2024 година отбеляза поредна стъпка напред за месодайното говедовъдство в България. Секторът показва стабилност и растеж, въпреки че предизвикателствата остават значителни. 

Какво се случи за последните 12 месеца по отношение на търсенето на породи, ръста на угояването, изкупните цени и развитието на сектора, обобщава Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ).

Абърдийн Ангус се завръща като водеща порода

През 2024 г. наблюдавахме завръщане към традиционните месодайни породи. Ако през 2023 г. Лимузин привличаше интереса на фермерите, то тази година Абърдийн Ангус отново излиза на преден план. „През 2023 г. на Националното животновъдно изложение край Сливен имаше голям интерес към Лимузин. Но през 2024 г. стопаните се връщат към традиционното – Абърдийн Ангус“, посочва Чуканов.

Абърдийн Ангус е порода, която не се нуждае от реклама. Утвърдената ѝ репутация и адаптивност я правят предпочитан избор за стопаните. Херефорд, която дълги години беше най-разпространената порода в асоциацията, също запазва своето място на пазара, но Абърдийн Ангус вече е водеща.

Ръст на угояването: Нови мащаби и по-сериозни играчи

Една от най-съществените тенденции в сектора е ръстът в угояването на телета. На пазара се е появил сериозен инвеститор, който доскоро се е занимавал с птицевъдство, но поради птичия грип преориентира производството си, изкупувайки 500 телета за угояване.

„Нещо, за което говорихме преди 10 години, вече се случва. Когато имаш партиди, започваш да представляваш интерес за по-големите международни търговци“, обяснява Чуканов. 

Според него именно такива инвестиции допринасят за стабилността и конкурентоспособността на сектора. Традиционно, угояването в България е насочено към локалния пазар, но с мащабни инициативи като тази страната има шанс да стъпи по-уверено на международните пазари. Да не подценяваме и местоположението на България на Балканите, което също е предимство.

Цени и международен износ: Стабилност и перспективи

Изкупните цени през 2024 г. се задържаха на нива между 6-7 лв. за килограм живо тегло, което е сравнимо със средноевропейските цени. Въпрос на инвестиции е създаването на по-големи угоителни стопанства, което рефлектира върху цената, защото себестойността пада. Пазарът се раздвижи през 2024 г., категоричен е браншовият представител.

Износът за Турция и Албания продължава да бъде стабилен, като основно се изнасят телета с тегло между 200-300 кг. „Все още ни поставя в позицията на ресурсна икономика, но се надяваме това да се промени“, коментира председателят на АРМПГБ.

Растеж на асоциацията и генетичния контрол

По данни на Асоциацията броят на подпомаганите и контролирани от нея животни достига 6981. Членовете й също се увеличават – от 171 през 2023 г. на 200 през 2024 г., което е ръст с 15% на годишна база.

Генотипизацията остава ключова част от работата на асоциацията. До момента са направени над 1500 геномни оценки на животни от четирите контролирани породи, като нови проби се изпращат за анализ на всеки 2-3 месеца. Има стада, в които животните са генотипизирани на 100%.

Отпадането на доказването на реализация: Стъпка назад?

Една от спорните промени през годината е отпадането на изискването за доказване на реализация. Според Чуканов това е било важен инструмент за дисциплина и контрол в сектора. „Това изсветляваше сектора и даваше резултати. Подкрепяхме дори вдигането на процента за доказване, защото това отсява сериозните стопанства“, подчертава той.

Отпадането на това изискване, според него, е крачка назад, тъй като улеснява недобросъвестни практики и намалява прецизността на селекцията.

Трансфер на ембриони: Предизвикателства и първи стъпки

През 2024 г. в асоциацията са направени първи стъпки в посока трансфер на ембриони за подобряване на генетиката. Три големи ферми участваха в първата кампания, но успеваемостта се оказа по-ниска от очакваното – между 20 и 30%.

„При такава успеваемост себестойността на един ембрион става прекалено висока. Това са първи стъпки и има много фактори, които влияят. Тепърва проправяме път“, обяснява Чуканов.

Международно сътрудничество и бъдещи перспективи

АРМПГБ продължава да работи за разширяване на международните контакти. В момента организацията е в процес на присъединяване към Световната фермерска асоциация към ФАО.

„Искаме да влезем в информационния обмен на организацията, за да заимстваме добри практики от водещи развъдни организации“, споделя Чуканов. България започва да се появява на картата на международните търговци, но страната има още много работа, за да се утвърди като конкурентоспособен играч.

Очаквания и пожелания за 2025 г.

С поглед към 2025 г., Стоян Чуканов изразява оптимизъм за развитието на сектора. „Вече имаме над 10 години зад гърба си като асоциация. Оптимист съм, че ще намерим решения на възникващите проблеми в диалог с институциите“, споделя той.

В заключение, Чуканов пожелава на колегите и държавната администрация здраве и воля за работа. „Всичко е в нашите ръце. Трябва да работим съвестно, да запретнем ръкави и да си оправим хубавата държава.“

Източник: https://agri.bg/