С два фонда извън селскостопанската политика – за справедлив преход и за възстановяване на природата, ще се финансира екологичният преход

Бъдещето на Общата селскостопанска политика вълнува земеделската общност в Европейския съюз, а през февруари се очаква да стане ясна визията относно бъдещето на земеделието в Европейския съюз. Новият еврокомисар по земеделието Кристоф Хансен трябва да представи тази визия в рамките на първите 100 дни от встъпването му в длъжност.

ОСП след 2027 г.: Визията за бъдещето на земеделието става ясна през февруари догодина

Вече е в ход обсъждането на основни елементи от бъдещата земеделска политика. Едните кореспондират с вътрешните политики, свързани с доходите на фермерите, подобряване на позицията на фермерите във веригата за доставки, подмладяване то на сектора и смяната на поколенията, както и управлението на риска. Това стана ясно от думите на Снежана Благоева, пълномощен министър в постоянното представителство на България в Брюксел.

Освен това има и елементи, които зависят и от други политики на общността като околна среда и климат, търговската политика на ЕС в земеделието, мястото на ОСП в Многогодишната финансова рамка за периода 2028 – 2034 и разширяването на Европейския съюз.

„Докладът за Стратегическия диалог влиза в по-големи детайли във връзка с екологизацията. От него прозира, че екологичният преход остава приоритет. Всички разбираме, че трябва да се движим в посока екологично земеделие, да пазим природните ресурси, биоразнообразието и трябва да се борим с екологичните промени, защото през 2024 г. природата по много ясен начин показа, че трябва да се работи активно в тази посока“, казва експертът.

Докладът препоръчва да се работи за прилагане на съществуващото законодателство. Голям обем законодателство се произведе около Зелената сделка, а сега фокусът по-скоро трябва да е върху прилагането, а не да се измислят нови регулаторни рамки.

Друга интересна идея в Стратегическия диалог е хармонизираната система за оценка на устойчивостта на фермите. Все повече се говори за това, че има твърде разнообразни схеми и начини, по които се оценява до колко дадено стопанство допринася за целите, свързани с околна среда и климат.

„За намаляване на емисиите от земеделието, диалогът предлага единна методология за оценка на въздействието върху климата. Във връзка с търговията с емисии, в ЕС е въведена такава система и секторът е включен в нея. Необходимо е обаче да се направи оценка доколко тази система е подходяща за земеделието, тъй като това определено може да доведе до нова административна тежест и затруднения при прилагането на земеделската дейност“, разказа Благоева по време на форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“.

Засега единствената страна, която е въвела такава система е Дания. Нарича се „Зелена Дания“ и от 2025 г. предвижда да се въведе задължителна такса върху емисиите от животновъдството. Парите, които ще се съберат от тези такси ще отидат за финансиране на специална система за екологичен преход на животновъдните стопанства.

Остава отворен въпросът как ще се финансира екологичният преход. „Има идея за създаване на два фонда извън селскостопанската политика. Единият е за справедлив преход, а другия за възстановяване на природата“, каза Благоева.

Във връзка с опазване на почвите, в Стратегическия диалог има цяла глава с няколко важни елемента. Единият е поставяне на цел „„Без нетно завземане на земя до 2050 г.“.  Продължава борбата с ерозията, загубата на органичен въглерод и дисбалансът на хранителните вещества в почвата. Предвижда се също така и създаване на Европейска обсерватория за земеделска земя с цел мониторинг и подобряване на прозрачността.

„Интересно е също така ориентирането на политиката все повече към хранителния сектор. Тук е включено подобряването на баланса в приема на животински и растителни протеини, както и актуализиране на етикетирането на храните“, споделя експертът. В тази насока са и политиките за подобряване на достъпността на храни, произведени по устойчив начин и гарантиращи здравословна диета и холистичен подход към проблемите със загубата на храна и отпадъците.

Основен елемент в бъдещите дебати за ОСП остават доходите на фермерите. След войната в Украйна, „разбъркването“ на пазара на земеделски продукти и несигурността, темата за продоволствената сигурност започна ярко да присъства в Европейския съюз, а въпросът за доходността, отново се върна на централно място.

В съветът на министрите ясно се налага желанието да има силен първи стълб на ОСП, с достатъчна подкрепа на земеделските производители, с директни плащания, допринасящи за стабилни доходи. Както и да се подобри разпределението на добавената стойност и възнаграждението на земеделските стопани.

В Стратегическия диалог обаче се казва, че подкрепата трябва да бъде насочена към фермерите, които имат най-голяма нужда  – малки, средни, млади и производителите от необлагодетелствани райони. 

„Необходимо е укрепване на позицията на фермерите във веригата на стойността. Следва те да получават по-значим дял от добавената стойност в крайния продукт. Както и да имат достъп до други източници на доходи като въглеродно земеделие. За опазване на биоразнообразието и природните ресурси трябва под различна форма да се получават възнаграждения. В Брюксел това се разглежда като допълнителен потенциал за повишаване доходите на земеделските стопани“, разкри още Снежана Благоева.

В тази насока комисар Хансен смята, че фермерите трябва да имат справедлви и достатъчни доходи – от пазара, от обществено подпомагане и алтернативни източници като въглеродно земеделие. Необходимо е също така да се избягва натискът за продажби под производствените разходи и да има подкрепа на семейните ферми.

Тази година илюстрира крещящо ситуацията с управлението на риска. „Преди имахме сериозни пазарни рискове в резултат на геополитическата обстановка, а през отминаващата година – безпрецедентни природни бедствия. В тази насока Стратегическият диалог казва, че е нужна цялостна система за оценка, превенция и смекчаване на ефекта от кризи на ниво стопанство“, уточни представителят ни за земеделие в Брюксел.

Друг важен елемент, който има отношение към екологизацията е търговската политика на Евросъюза. Все повече се говори за това, че вносът от трети страни на практика е форма на нелоялна конкуренция, тъй като екологичните изисквания в общността са на най-високо ниво.

„Европейският съюз е най-големият износител на земеделски продукти. В момента, в който започнем да поставяме бариери пред вноса, ще получим отсреща реципрочно отношение. Затова намирането на баланса е толкова важно. Преговорите за свободната търговия са сред най-сложните в наши дни и предстои дискусия и по този въпрос“, сподели още тя.

В крайна сметка основните цели ще останат: 
Екологичен преход, но при запазване на конкурентоспособността
Екологизация чрез стимули
Разширяване на източниците на доходи за фермерите
Отделяне на по-голям бюджет за подкрепа на екологичния преход

 

Източник: https://agri.bg/