Край село Гурково вече 20 години се отглежда лимец

Лимецът набира все по-голяма популярност в Добруджа. „Виновник“ за появата му в Житницата на България е земеделският стопанин Тодор Моралийски. Самият той вече не може да преброи годините, най-вероятно около 20, в които отглежда древното жито край село Гурково.

Постепенно „повлича крак“ и така расте броят на земеделските производители в Североизточна България, които се насочват към това зърно, въпреки че добивите от него не могат да се конкурират с тези от пшеницата.

През това лято Тодор Моралийски е пожънал средно по 200 кг/дка лимец. Разказва, че е имало стопански сезони, през които е жънал по 250 кг/дка, дори 270 кг/дка. Не крие, че понякога може да се приберат и по 100-120 кг/дка.

В момента стопанинът не се оплаква, а уточнява, че в сравнение с пшеницата резултатите от лимеца са винаги по-ниски. Всичко това обаче е за сметка както на качеството на зърното, така и на технологията на отглеждането му.
„Отглеждането на лимец е фасулска работа, но оттам нататък грижите за самото зърно от жътвата до превръщането му в брашно са сериозни“, посочва през смях фермерът.

По-ниските продуктивни способности на древната култура, наричана още „храна за Боговете“, се компенсират от редица други предимства. За да „върже“ баланса, земеделският стопанин се насочва към преработката на лимец в брашно. Успява да комбинира производството си с още култури като ръж, спелта, овес и да произвежда различни видове и комбинации.

„В началото нямаше на кого да продавам, а сега все повече хора консумират лимец. Зърното е изключително полезно, с ниско съдържание на глутен, високо на витамини, минерали, антиоксиданти“, допълва разказа си Тодор. Фермерът уточнява, че не само земеделски стопани, но и редица домакинства си закупуват собствени малки мелници и мелят в тях зърното. „Хората се насочват не само заради лечение на редица заболявания, а най-вече заради профилактиката им“.

Тодор Моралийски с гордост посочва, че отглежда зърнените култури без употребата на химия. На този етап стопанството не е биологично сертифицирано, но стремежът към чиста храна изисква чиста почва.  В това отношение лимецът е изключително благодатен към чернозема – като култура е устойчив на икономически важните болести и не е необходимо третиране с пестициди. Така вече десетки години земята в стопанството на фермера е чиста от химия.

Ползата e двойна, тъй като земеделският производител не инвестира в торове, препарати и така сваля разходите по производството. През годините Тодор Моралийски е научил много за уникалното жито на принципа на пробата и грешката. Разказва, че това е най-първичният генотип пшеница, познат още от древността, от времето на египетските фараони.

Източник: https://agri.bg/