ВиК секторът има нужда от милиарди евро инвестиции, но проблемът не е само в намирането на парите. България трудно успява да превърне дори осигурения ресурс в реално изградена инфраструктура, а всяко забавяне оскъпява двойно и тройно следващите инвестиции. Това заяви в студиото на Money.bg инж. Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите (БАВ).

„В България, ако нещо се прави за 1 ден в Западна Европа, дори и в Турция, в България се прави за повече от 1 месец. Тук сме много тромави в изпълнението на всички процедури, съгласувания и т. н.“, коментира гостът.

ВИДЕО

Инж. Иванов даде за сравнение Истанбул, където водният оператор инвестира около $1 милиард годишно и допълни: „Ние, за да инвестираме €1 милиард, сигурно ще изгубим 5 години.“

Водните ресурси са в добро състояние

На фона на тези проблеми настоящата ситуация с водните ресурси изглежда по-добре, отколкото преди година. Лятото на 2025 година беше критично за много райони на страната заради сушата. През 2026-а обаче валежите още от началото на годината са позволили язовирите да се възстановят, а към края на лятото осигуреността е около 70%.

Това обаче не означава, че секторът може да разчита на подобна година и занапред, посочи инж. Иванов. Той подчерта, че Европа е преживяла безпрецедентна суша, а България просто е имала по-благоприятни условия.

„Трябва да се работи системно за по-рационално използване на водните ресурси, което включва планиране, измерване и внедряване на иновативни решения. Надявам се така да продължи и следващата година, но нищо не гарантира, че ще бъде така дъждовна и ще има достатъчно воден ресурс следващата година“, категоричен бе той.

Що се отнася до ситуацията по река Дунав, председателят на БАВ посочи, че ниските нива на реката са „важен сигнал“ за целия регион. България не е толкова зависима от Дунав за някои от ключовите си системи, подчерта той, но реката има значение и за земеделието, включително за напояването.

Загубите на вода

Един от сериозните проблеми от години са загубите на вода. Средната стойност за страната е около 60%, посочи той.

„Това означава, че има ВиК оператори, които отчитат над 70%, което е недопустимо. Разбира се, това не са само течове, това са неизмерени водни количества – неизмерени на вход, неизмерени на изход, т. е. правим един баланс, който не е никак лицеприятен и донякъде ни злепоставя и в Европа. Най-лошото е, че през тези загуби се губят и финансови средства и въобще губим ресурс“, категоричен бе експертът.

Снимка 779901

Следващият проблем е свързан с бюджетите на самите ВиК оператори. Те подготвят 5-годишни бизнес планове, но междувременно цената на електроенергията, трудът и останалите разходи могат да се променят значително. Цените на водата обаче не могат да бъдат коригирани със същата скорост.

Според инж. Иванов това ги поставя в трудна ситуация, защото трябва да поддържат инфраструктурата, да плащат за електроенергия и заплати, и едновременно с това да отделят средства за инвестиции.

Една от възможностите е да се търсят спестявания не чрез намаляване на инвестициите, а чрез оптимизиране на разходите. Особено голям потенциал има при електроенергията, включително чрез производство на собствен ток.

Тук, според госта, пречиствателните станции могат да се окажат важен ресурс. Върху териториите им могат да бъдат изграждани фотоволтаични мощности, а утайките от процеса могат да се използват за производство на метан.

На фона на новите европейски изисквания към ВиК сектора, инж. Иванов не изключи и евентуални санкции от Европейската комисия, ако страната не изпълни задълженията си. За председателя на БАВ обаче това не трябва да бъде основната причина за действие. По-важни са качеството на водата, здравето на хората и опазването на природата.

При тези условия той вижда място и за по-активно участие на частния сектор. „Един възможен модел е т. нар. договори с гарантиран резултат, Това означава, че частната фирма поема да изпълни някаква дейност, но поема и голяма част от риска. Ако тя не бъде изпълнена, да не спечели това, което очаква да спечели. Ако спечели, печалбата се дели между тях и възложителя“, обясни той и даде като пример Констанца, където португалска компания участва в дейности за намаляване на водните загуби.

Оптимални ли са цените на водата?

Разговорът за цената на водата трябва да бъде свързан и с ефективността на самите оператори, категоричен бе експертът. В момента тарифите са различни за отделните дружества, тъй като разходите им зависят от особеностите на системите. Например при изпомпване на вода е необходима повече електроенергия.

„Има поле за оптимизация на текущите разходи, както казахме в електроенергията, в труда на хората, но дори да се постигне тази оптимизация, по-добре е икономията да отиде за инвестиции, което ще доведе до подобрения, отколкото да намалим цените на водата“, категоричен бе гостът.

Той допълни, че според него „цените на водата са на сравнително допустими нива, защото ние прилагаме принципа на социална поносимост, т. е. имаме една горна граница, над която ценовите нива не могат да скачат“.

Председателят на БАВ поясни, че тя е съобразена с икономическото състояние на населението. Това пък е предпоставка някои ВиК оператори да попадат в тежка финансова ситуация, защото техните цени са фиксирани, но разходите им не са.

Иванов допълни, че има нова промяна в закона, която предполага да има 2 типа цени. Едните ще бъдат съобразени с населението и „ще бъдат със сигурност под тази граница на допустимост“. А другите, които са за индустрията, ще бъдат „пряко вързани с разходите и може да са по-високи“.

Целия разговор гледайте във видеото!

Дарена Мартинова Автор: Дарена Мартинова

Източник: https://money.bg/