При сегашните цени икономическият оптимум за азотно торене остава близо до обичайните нива, въпреки поскъпването на торовете, изчисляват германски експерти

Рязкото покачване на цените на торовете, слабите цени на зърното и свитите маржове поставят много стопанства под силен натиск. На пръв поглед логичният отговор изглежда прост: да се намали азотното торене. Според нови изчисления на експерти от Университета за приложни науки Вайенщефан-Триздорф обаче подобна стъпка може да се окаже по-скъпа от очакваното.

Четете още: По-високи цени на тора и дизела свиват маржа при зърното и рапицата

Анализът им показва, че въпреки значително по-високите цени на азотните торове, икономическият оптимум за нормата на торене остава сравнително висок. В същото време сушата и екстремните метеорологични условия допълнително усложняват сметките.

Пшеницата под натиск от разходите

Според изчисленията на Михаел Трьостер от същия университет при зимната пшеница за реколта 2026 остават едва 256 евро брутен марж на хектар. Калкулацията е направена при цена на пшеницата от 18,30 евро за центнер и среден добив от 74,5 центнера от хектар. Данните са представени на Ackerbautag в Триздорф.

Проф. Петер Бройнинг подчертава, че спрямо 2018 г. разходите за торове при производството на пшеница са нараснали с около 250 евро на хектар. За да бъде компенсирано само това увеличение, изкупната цена на пшеницата би трябвало да се повиши с около 30 евро на тон. В сметките не са включени други разходни фактори като дизела.

Пълният отказ от азот не се изплаща

Въпреки поскъпването на торовете, отказът от азотно торене не е икономически оправдан, посочва Трьостер. Загубите в добива надвишават спестените разходи за тор.

При ценовите отношения от март 2024 г. – цена на азота 1,22 евро за килограм N и цена на пшеницата 18,73 евро за центнер – икономически оптималното количество е било 167 кг N/ха. При данните от март 2026 г., с цена на азота 1,73 евро за килограм N и цена на пшеницата 18,30 евро за центнер, оптималната норма е 152 кг N/ха. Според експертите промяната е сравнително малка, въпреки по-скъпия тор.

По-ниски добиви без торене

И при двете ценови ситуации стопанската печалба без разходи за азотно торене е около 1 200 евро на хектар. Без азотно торене обаче тя спада до приблизително 800 евро на хектар. Това означава, че пълният отказ от азот спестява разходи, но води до значително по-ниски добиви и по-слаба икономическа резултатност.

Затова препоръката е стопанствата да обмислят култури, които имат ниска или нулева нужда от азот и могат да се впишат в сеитбооборота. При останалите култури специалистите съветват по-скоро за умерено коригиране на нормите.

Сушата променя сметките

В коментар към анализа се отбелязва, че в оценката липсва ключов фактор – времето. В Бавария тази година е отчетена най-сухата пролет от началото на метеорологичните измервания. На места са паднали само около 40 литра дъжд, или приблизително една четвърт от дългогодишната норма.

Това променя икономическата логика на азотното торене, защото водата се превръща в ограничаващ фактор. Паралелно с това няма индикации геополитическото напрежение скоро да отслабне, което означава, че ценовите скокове и несигурността по веригите за доставки вероятно ще продължат.

Като възможни посоки за по-голяма устойчивост се посочват по-широко използване на органично торене, в рамките на правните изисквания, както и подходи за повишаване на ефективността на азота при сухи условия, включително чрез технологии като Cultan. Подчертава се, че универсално решение няма и всеки стопанин трябва да прецени подхода според своя терен, сеитбооборот и техника, пише Agrarheute.

Източник: https://agri.bg/