Регенеративните ферми са по-малко зависими от синтетичните торове в сравнение с конвенционалните стопанства
Войната с Иран доведе до скок в цените на торовете и въпреки примирието, притесненията за бъдещето не са без основание. Euronews разказва за фермери, които не се безпокоят обаче.
Регенеративните ферми са по-малко зависими от синтетичните торове в сравнение с конвенционалните стопанства, като същевременно постигат сходни добиви при много по-ниски разходи, разказва изданието.
Те подобряват естественото плодородие на почвата чрез компост, оборски тор, ротационна паша и междинни култури, които се засаждат извън активния сезон специално за възстановяване на почвеното здраве.
Това не само ги прави по-устойчиви при прекъсване на глобалните вериги за доставки, но и гарантира бъдещето им чрез намаляване на замърсяването, насърчаване на биоразнообразието и подобряване на общественото здраве.
Защо войната с Иран повлия върху торовете?
С блокирането на жизненоважния корабоплавателен маршрут през Ормузкия пролив, около една трета от световната търговия с торове бе преустановена. Проливът е ключов и за глобалния износ на петрол, като през него преминава около една пета от доставките. Природният газ пък е от критично значение за производството на синтетични азотни торове, които се използват масово в Европа и по света.
„Всяка криза с изкопаемите горива ни напомня колко уязвимо е конвенционалното земеделие: фермерите, обвързани със синтетични торове, са изложени на ценови шокове, които не могат да контролират“, казва Габриел Таус, управляващ директор на „Commonland“ – международна организация с нестопанска цел, работеща в над 50 страни за възстановяване на деградирали ландшафти.
Нуждаят ли се фермите от синтетични торове, за да процъфтяват градините им?
Смята се, че около половината от световното население се прехранва с култури, отглеждани с изкуствени торове. Въпреки че растенията могат да растат и без тях, модерното индустриално земеделие разчита на тези химикали за постигане на скорост и мащаб.
Но на каква цена? Прекомерната употреба на синтетични азотни торове подкопава устойчивостта на фермите, като замърсява водата и въздуха, изтощава почвата и застрашава здравето на хората.
В своята ферма в Гърция Шейла Дармос, фермер трето поколение, генерира азот по естествен път чрез растенията. „Съчетаваме практики от пермакултурата, синтропичното земеделие и агролесовъдството. Повече от 30 години надробяваме остатъците от подрязването на дърветата и ги оставяме върху почвата, изграждайки плодороден слой чрез разлагаща се органична материя – процес, понякога наричан „зелено торене“, обяснява тя.
В „Curly Creek Ranch“ в испанската провинция Баския фермерът Меган Сап също е създала затворена система: „Произвеждаме собствен компост от постелята на конете, козите и пилетата, както и от кухненски и градински отпадъци. Отглеждаме и бакла, която фиксира азота в почвата.“
„Екосистемата работи с нас и за нас“
Като собственик на органичната ферма „La Junquera“ в Мурсия, Испания, Яник Схонховен е видяла от първа ръка ползите от преминаването към регенеративно земеделие. Тя разказва как поле, което някога е изглеждало „пусто и призрачно“ поради липсата на птици и насекоми, сега е възвърнало своето биоразнообразие. Вместо неорганични торове, стопанството разчита на вермикомпостиране (използване на червеи) и листни обработки за обогатяване на почвата.
Защо регенеративното земеделие не е по-разпространено?
Въпреки ползите, внедряването му в Европа е бавно. Едва около 2% от фермите се считат за напълно регенеративни. Преходът е трудоемък, а резултатите не винаги са незабавни. Освен това много фермери нямат достъп до необходимото финансиране и обучение.
„Фермерите не могат да се справят сами“, казва Яник. „Политиките, стимулите и инвестициите трябва да възнаграждават тези, които се грижат за земята по начин, полезен за цялата околна среда.“
Политика под натиск
Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС предвижда възнаграждения за екологични действия, но доклад от март 2025 г. показва, че тези схеми са труднодостъпни. Същевременно все още не е ясно какъв ще е бюджетът за ОСП за периода 2028–2034 г.
Много от скорошните промени в регулациите на ЕС бяха направени прибързано под натиска на фермерските протести от началото на 2024 г. Дипломати и вътрешни източници от Комисията споделят, че решенията са взети „под дулото“ на протестите, често без адекватни оценки на въздействието, с цел успокояване на напрежението преди европейските избори.
Критици като Алберто Алемано от „The Good Lobby“ предупреждават, че това „институционализиране на изключенията“ е опасна форма на самоунищожение за институциите. „Това не е по-добра регулация, а управление с по-малка отчетност“, заключава той.
Въпреки геополитическата несигурност и политическите сътресения, регенеративните фермери в Европа продължават да доказват, че устойчивостта започва от земята. Както казва Шейла Дармос: „Когато разберем как здравето на почвата е в основата на човешкото здраве, ще осъзнаем, че да не се занимаваме с регенеративно земеделие е изключително опасно и късогледо.“
Източник: https://agri.bg/