Остатъците от пестициди са вторият най-силен двигател на почвеното биоразнообразие, увреждат полезните почвени организми
Остатъците от пестициди оказват огромно влияние върху почвения живот. Това става ясно от новото проучване „Остатъците от пестициди променят таксономичното и функционалното биоразнообразие в почвите“, направено от няколко международни изследователи.
Производител: Ако свия разходите за торене и пръскане, ще фалирам
„Резултатите показват, че употребата на химически препарати нарушава естествената функция за снабдяване с хранителни вещества на засегнатата почва и е необходимо допълнително торене , за да се поддържат добивите, казва ръководителят на изследването проф. Марсел ван дер Хайден от Института по растения и микробиология към Университета в Цюрих, цитиран от agrarheute.
Остатъците от пестициди са широко разпространени в почвите, но тяхното въздействие върху биоразнообразието на почвата остава слабо проучено, според авторите. Те са изследвали ефектите на 63 пестицида върху:
• микроорганизми в почвата,
• Бактерии , гъбички,
• Протисти като водорасли , протозои (т.е. едноклетъчни организми като амеби) и слузести плесени,
• Нематоди или кръгли червеи,
• Членестоноги и други важни функционални генни групи.
Изследването е направено на 373 места в гори, пасища и обработваеми земи в 26 европейски страни.
Остатъците от пестициди са вторият най-силен двигател на почвеното биоразнообразие и почвения живот. Остатъците са силно повлияли например на състава на почвените бактерии и наличието на полезни гъби.
Според проучването, последиците за почвения живот и културите са значителни. Остатъците от пестициди увреждат полезните почвени организми, като микоризни гъби и нематоди. Видовете, участващи в азотния, фосфорния и въглеродния цикъл, също са силно засегнати. Микробните функции са променени, а полезните видове са потиснати.
Според настоящото проучване, остатъци от поне един пестицид са открити в 70% от изследваните почви. Фунгицидите са най-разпространени, следвани от хербицидите. Инсектицидите играят само незначителна роля. Най-често откриваната активна съставка е глифозатът или неговият разпаден продукт аминометилфосфонова киселина.
Изследователите препоръчват при одобряването им да се обърне по-голямо внимание на ефектите на пестицидите и активните съставки върху почвените организми, като бактерии, гъбички, нематоди и членестоноги. Според тях резултатите подчертават необходимостта от интегриране на функционални и таксономични характеристики в бъдещите методи за оценка на риска.
Според авторите настоящите екотоксикологични оценки, някои от които обхващат само няколко видови групи, са недостатъчни. В бъдеще трябва да се вземат предвид и ефектите върху почвения живот на ниво цели съобщества . Само по този начин може да се защити почвеното биоразнообразие като „крайъгълен камък на екосистемната функция“.
Десет европейски изследователски институции са си сътрудничили в проучването, включително швейцарският институт Agroscope, университетът в Цюрих и испанският университет във Виго.
Източник: https://agri.bg/