Годината беше изключително предизвикателна и тежка – може би най-тежката в последните 15 години, коментира фермерът

2025 г. ще остане в историята като една от най-трудните за зърнопроизводителите във Врачанския регион. Това заяви пред Агри.БГ председателят на Врачанския съюз на зърнопроизводителите Петър Пешев.

„Годината беше изключително предизвикателна и тежка – може би най-тежката в последните 15 години. Сушата беше много голяма. Северозападният регион е най-засегнатият от сушата в цяла Европа – много малки количества дъжд, почти никакво влагозапасяване от зимния период“, коментира Пешев.

По думите му това ясно се вижда и в резултатите на полето.

„Много пропаднали площи, ниски добиви на това, което е ожънато. В комбинация с ниските изкупни цени и високите разходи, годината беше изключително тежка“, добави той.

Ниски добиви и хиляди пропаднали декари

Средните добиви в региона са драматично ниски. „Пшеницата е около 600 кг от декар. Рапицата горе-долу беше добре, там имаше някакви надежди. Но при пролетниците положението е много тежко – слънчогледът е със среден добив между 80 и 100 кг, а царевицата – около 100 кг“, обясни Пешев.

Най-тревожни обаче са пропадналите площи. „Имаме над 50 000 декара пропаднали площи, от които 17 000 декара са 100%. Останалите са с пропадане от 70–80–90%. Имаше колеги, които жънеха по 5 кг, а други – нищо“.

Компенсации – неясни и закъснели

По думите на Пешев компенсациите не дават сигурност на стопаните.

„По наредба се компенсират само 100% пропадналите площи. За останалите чакаме да се отвори кризисният резерв на Европа“, разясни още Пешев.

Дори за напълно пропадналите площи няма яснота. „Все още нямаме обявено дали ще се изплаща, какво ще се изплаща и кога. Има някаква надежда, но нищо конкретно.“

Финансово напрежение и натиск от банки

Тази неяснота създава сериозно напрежение в сектора.

„Напрежението е много голямо. Това е пета поредна проблемна година за Северозапада. Загубите се натрупват, а решенията ги няма“, каза Пешев.

Финансовият натиск върху стопаните се увеличава.

„Колегите са притиснати от банки, имат кредити, имат вноски, трябва да се разплащат с доставчици. Нови кредити почти не се отпускат. Има много несъбрани задължения към доставчиците – това е показателно, че нещата не вървят добре“, категоричен е фермерът.

Себестойност срещу пазарна реалност

Пешев е категоричен, че при сегашните цени производството е на загуба.

„Технологичната карта на Министерството показва около 300 лв. разходи на декар. Дори и да се свият разходите, няма как сериозно производство да падне под 200–240 лв. себестойност“, каза той и добави:

„При изкупни цени от 35–60 стотинки за царевицата ти трябват 600–700 кг, за да излезеш на нула. При 100, 200 или 300 кг си на чиста загуба“, подчерта той.

Ренти без икономическа логика

Допълнително напрежение създават и високите ренти. „Няма как да даваш 80 лв. рента при ожънати 300 кг пшеница. Сметката не излиза“.

Според него проблемът идва от нелоялна конкуренция.

Напояването – ключовият липсващ елемент

Един от най-големите проблеми във Врачанско остава напояването.

„В област Враца няма напояване. В капиталовата програма на Напоителни системи, област Враца липсва напълно, а имаме два големи язовира, които са напоявали над 100 000 декара всеки“, обяви Пешев.

По думите му това е пропусната инвестиция с огромен ефект.

„Напояването не е разход, а инвестиция. Ако го имаше, тези 17 000 декара царевица нямаше да са пропаднали. Щяхме да произведем, да изнесем, да вкараме свежи пари в държавата и да платим данъци. А сега няма да платим данъци, защото нямаме печалба.“

Поглед към 2026 г. – с надежда, но и реализъм

Въпреки всичко Пешев гледа към следващата година с умерен оптимизъм.

„Тази есен имаме добри валежи. За октомври във Врачанско имаме толкова дъжд, колкото за деветте месеца преди това. Надяваме се на влагозапасяване“, каза той.

Но предупреждава, че европейските политики допълнително утежняват сектора. „Забраната на препарати, липсата на системни инсектициди, вирусите – всичко това води до загуби до 70% от реколтата. Добавете и високите цени на торовете – накрая производителят плаща сметката“, заключи Петър Пешев.

Източник: https://agri.bg/

.

.