В Холандия субсидии получават единствено фермерите, които прилагат иновативни и устойчиви практики. Как обаче се измерва това?

В рамките на журналистическо посещение в Нидерландия по покана на инициативата „Холандски решения за българските плодове“, имахме възможност да разговаряме с представител на Министерството на земеделието на Нидерландия. Темите, които обсъдихме, са ключови както за холандските, така и за българските фермери: субсидиите, напояването и селскостопанската политика.

Разговорът ни откри реална и практична картина за начина, по който една от водещите земеделски държави в Европа подхожда към предизвикателства, които са изключително актуални и за България – включително субсидирането на иновации, ефективното използване на водни ресурси и механизмите за подкрепа на устойчивото земеделие.

Субсидиите

„В Холандия принципът е ясен – субсидии получават само т.нар. ‘frontrunners’ – фермерите, които прилагат иновативни и устойчиви практики“, обясни експертът от земеделското ведомство. Това разграничение е ключово в холандската политика. Не всеки земеделски производител има достъп до държавна подкрепа, а само онези, които отговарят на определени критерии за устойчивост и технологичен напредък.

Така, например, фермерите, които инвестират в затворени оранжерии – системи, които позволяват повторна употреба на вода, намалено използване на торове и оптимизирана енергийна ефективност, могат да кандидатстват за специални субсидии.

„Не субсидираме всички, а само онези, които са визионери и отговарят на новите стандарти за устойчиво земеделие“, подчерта събеседникът ни.

Въпреки че това звучи като селективен подход, целта е една: да се насърчи реалната иновация, а не просто усвояване на средства. Подобна политика е в контраст с модела у нас, но пък холандските експерти са категорични, че за тях работи чудесно.

Как се измерва устойчивостта?

На въпроса как се определя кой фермер е сред „пионерите“, отговорът е многопластов. Съществуват тестове и показатели, които оценяват степента на устойчивост. Например използвани технологии, спестяване на ресурси, ефективност на производство.

„Не гледаме количеството продукция, а ефективността и устойчивостта на процеса“, обясняват от министерството.

Един от инструментите, използван за филтриране на допустимите кандидати за субсидии, е Агенцията за предприемачество на Нидерландия (Netherlands Enterprise Agency). Там се администрират повечето земеделски субсидии, но както посочи експертът, навигацията в този „океан от информация“ често изисква допълнително съдействие и персонален подход – нещо, което в Холандия се счита за отговорност на политиците и администраторите.

Напояване: базирано на технологии, не на документи
Разговаряхме и по една от най-сериозните теми за българските производители – управлението на водните ресурси. Макар и Холандия исторически да е борила с излишъци от вода, в последните години засушаването става все по-голям проблем, подобно на ситуацията в България.

„Изобретихме различни начини да задържаме или да добавяме вода в системата, но методите от преди 100 години вече не работят“, отбелязва експертът.

Холандия разчита на данни и технологии. Използват се дронове, които анализират почвената влага и идентифицират сухи зони. Всичко това цели минимизиране на разходите и максимизиране на ефективността – нещо, което е жизненоважно в условията на климатични предизвикателства.

На въпроса дали фермерите получават държавна помощ за изграждане на напоителни системи, отговорът е ясен: „Само иновативните“. Тоест, ако земеделец реши да използва съвременни технологии и методи, отговарящи на критериите за устойчивост, тогава той има шанс да получи подкрепа. Всички останали – не.

Разговорът ни премина и към още една болезнена тема за България – нецелесъобразното използване на субсидии от фермери, които не произвеждат ефективно, но са силно ориентирани към усвояване на средства.

„Това е загуба на пари“, каза откровено представителят на министерството. В Нидерландия такава практика е по-трудна за реализиране, тъй като помощта е насочена към конкретни иновации и се изисква резултат.

„Ако можем да помогнем с опит, ще го направим“, допълни събеседникът ни, като подчерта значението на филтриращите механизми, които отличават иновативните и устойчиви фермери от останалите.

Разговорът с холандския експерт ни даде много отговори, но и ни постави още повече въпроси. Основното послание обаче беше ясно – устойчивостта и иновацията са водещи принципи в съвременното земеделие, а субсидиите следват, не предшестват.