Вижте кои са основните интервенции, които държавите, според предложението на ЕК, могат да разработят като част от новата ОСП след 2027 г.

Добре познатите интервенции по Стратегическия план ще се прилагат до 2027 г., но в Брюксел вече се обсъждат законодателни предложения на реформа на Обща селскостопанска политика (ОСП) за следващия програмен период – 2028-2034 г.

Четете още: До 200 000 евро помощ за фермери, преминаващи към по-устойчиви практики

Основните интервенции, които държавите, според предложението на Европейската комисия (ЕК), могат да разработят като част от новата ОСП, са следните:

•    дегресивно подпомагане на доходите на площ;
•    обвързано с производството подпомагане на доходите;
•    специфично плащане за културата памук;
•    плащане за райони с природни и други специфични ограничения;
•    подпомагане за неблагоприятни условия, произтичащи от определени задължителни изисквания;
•    агроекологични и климатични действия;
•    подпомагане за малки земеделски производители;
•    подпомагане за инструменти за управление на риска;
•    подпомагане за инвестиции за земеделски производители и собственици на гори;
•    подпомагане за създаване на млади земеделски производители, нови земеделски производители, селски бизнес и стартиращи предприятия, както и за развитие на малки стопанства, подпомагане за услуги за улесняване на земеделските стопани и секторните интервенции.

Предстои предложението на Kомисията да бъде подложено на обсъждане с държавите членки и Европейския парламент, с цел постигане на окончателно споразумение и приемане на новата законодателна рамка за бъдещото подпомагане на европейското земеделие след 2027 г.

Към момента обаче не се споменава нищо относно преходната национална помощ, която в България се прилага за сектор „Тютюн“, както и за говеда и овце-майки и/или кози-майки.

Цветан Филев, председател на НАТ-2010, отправи апел към Министерството на земеделието и храните и постоянното представителство на България в Брюксел да бъдат много активни, така че всички браншове без изключение да бъдат равнопоставени в бъдещата ОСП, за да не се допускат привилегировани или дискриминирани сектори.

Той подчерта, че при прилагането на преходна национална помощ е необходимо много ясно и разбираемо да се обясни на европейските институции, че тази помощ не ощетява по никакъв начин общия европейски бюджет.

Напротив, само за 2024 г. от налози върху тютюневите изделия в републиканския бюджет са постъпили над 4 милиарда лева, което е аргумент секторът да продължи да получава преходна национална помощ.

Филев изтъкна и други важни аспекти – тази помощ поддържа тютюнопроизводството в необлагодетелствани и слабо населени райони, осигурява икономически, социален и демографски ефект и допринася за запазването на стандарта на живот на тютюнопроизводителите.

Това означава, че земеделските стопани, които са приели да се занимават с тютюнопроизводство, трябва да имат възможност да продължат да го правят в родните си места, без да бъдат принудени да емигрират или да търсят препитание в други сектори, губейки традиционния си поминък.

Апелът на сектора е в следващия програмен период преходното национално доплащане за тютюн да бъде включено като интервенция в бъдещия стратегически план на България за периода 2028–2034 г., заяви на финал Филев по време на първата информационна среща с бранша по темата, която се проведе на 30 юли в София.

Източник: https://agri.bg/