Размерът на основното плащане по ОСП след 2027 г. ще зависи от държавите членки – при максимална ставка то може да нарасне, включително да се удвои в България

Първоначалната реакция след публикуването на предложенията на Европейската комисия (ЕК) за следващата Обща селскостопанска политика (ОСП) и свързаните с тях бюджетни рамки беше съсредоточена върху общото намаление на бюджета за подпомагане на доходите – до минимум 296 милиарда евро в рамките на Национален и регионален партньорски фонд (NRPF).

Още по темата: 20 въпроса за ОСП след 2027

Това намаление представлява около 15% в сравнение с текущото подпомагане на доходите по ОСП (в текущи цени), изчислява проф. Алън Матюс, специалист по европейската политика за земеделие.

Но по-задълбоченото разглеждане на разпоредбите в предложените регламенти показва, че ситуацията е по-сложна. Комисарите Серафин и Хансен увериха, че фермерите ще продължат да получават същото финансиране, каквото и сега. Ако дефинираме това финансиране като „основно плащане“, тяхното твърдение може да се окаже вярно – въпреки че Комисията досега не е дала официално тълкуване. Настоящият анализ цели да обясни защо подобно увеличение на основното плащане е възможно.

За да разберем значението на подкрепата по ОСП за доходите на земеделските производители, трябва да направим разграничение между т.нар. „чиста“ подкрепа за доходи и „друга“ подкрепа. Чистата подкрепа включва плащания като намаляващото подпомагане на база площ, обвързаната подкрепа с производство, плащанията за малки стопанства и специфични култури като памук, както и подпомагането за необлагодетелствани райони. Това са директни плащания – ако фермерът отговаря на изискванията, той ги получава без допълнителна процедура.

Обратно, другата подкрепа – например инвестиционна помощ, подкрепа за млади фермери, агроекологични действия или инструменти за управление на риска – е доброволна. Земеделците могат да кандидатстват, но не са автоматично одобрени, а понякога поемат допълнителни разходи, за да изпълнят условията.

От гледна точка на фермерите основният интерес е насочен към годишното им директно плащане. В момента това включва: Основна подкрепа на доходите за устойчивост, Преразпределително плащане, Помощ за млади фермери и схемата за малки стопанства. В настоящия анализ, тези елементи се обединяват под термина „основно плащане“. Заедно с обвързаните плащания те формират така наречената „чиста“ подкрепа за доход.

В новото предложение на ОСП всички те ще бъдат обединени в едно – намаляващо плащане на база площ, което на практика ще стане новото основно плащане. Въпросът е как това ново основно плащане ще се съпостави със сегашните нива на финансиране в отделните държави членки.

Има две важни уговорки. Първо, дали екологичните схеми (екосхеми) трябва да се разглеждат като част от основното плащане или като доброволна мярка. Формално те са доброволни, но повечето държави ги третират като надбавка върху основното плащане. Тъй като не е ясно колко средства ще бъдат насочени към екосхеми в бъдеще, те не се включват в изчисленията. Същото важи и за плащанията за необлагодетелствани райони – и те остават извън дефиницията на „основно плащане“.

Второ, текущият анализ разглежда само максималните и минималните суми, които всяка държава може да отпусне по новото намаляващо плащане. Как точно ще бъдат разпределени тези средства на национално ниво между отделните фермери, ще зависи от много фактори – включително дали ще има диференциация по региони, както позволява член 6 от предложения регламент, както и от прилагането на тавани и намаления при по-високи суми.

Според член 35 на Регламента, средната помощ на хектар за всяка държава трябва да бъде между 130 и 240 евро. Това е огромен диапазон – почти двойна разлика – който поставя под съмнение усилията за „външна конвергенция“, тоест уеднаквяване на плащанията в целия ЕС. На практика това отваря възможност две съседни държави членки да предоставят напълно различни нива на подкрепа, което подкопава принципа на равнопоставеност на единния пазар.

Изчисленията са направени чрез умножаване на минималната и максималната стойност на хектар по потенциалната допустима площ за подпомагане във всяка държава към 2022 г. Това дава приблизителните горни и долни граници на новото основно плащане. След това тези стойности се сравняват с текущите плащания, които новият механизъм трябва да замени.

Резултатите показват, че ако държавите прилагат минималната стойност (130 евро/ха), повечето от тях ще изпитат намаление на основното плащане. Но ако заложат на максималната стойност (240 евро/ха), почти всички държави ще могат да увеличат значително плащанията.

За някои източноевропейски страни това би означавало почти удвояване на основната помощ за фермерите. Не е случайно, че именно тези държави не достигнаха пълна външна конвергенция в настоящата ОСП. В новото предложение тя вече не е приоритет, което позволява значително увеличение на подкрепата в тези региони.

Кредит: Алън Матюс

За сравнение в анализа е включена и информация за обвързаната подкрепа в периода 2023–2027 г. Член 35(5) позволява до 20% от средствата за подкрепа на доходите да се използват за обвързани плащания, а при определени условия – до 25%. Това може да се приложи при насърчаване на протеинови култури, смесени стопанства или селски райони, особено в източните гранични региони. Но все още не знаем как точно държавите ще разпределят тези средства и дали реално ще има повече средства за обвързана подкрепа.

В заключение

Фермерите получават две основни форми на помощ от ОСП: основно плащане, което е тяхно право, и допълнителни плащания, за които могат да кандидатстват. Настоящият анализ на проф. Алън Матюс показва, че бъдещите суми по основното плащане зависят изцяло от решението на всяка държава членка в рамките на позволения диапазон. Ако заложат на минималната ставка, средствата ще намалеят; ако заложат на максималната – ще се увеличат.

Има обаче и рискове. Колкото по-голям дял от националното разпределение отиде за основното плащане, толкова по-малко ще остане за други интервенции като агроекологични действия. В новото предложение на ОСП няма изискване за минимален дял за тези екологични мерки, за разлика от сегашната рамка, която изисква минимум 25% от Първи стълб и 35% от Втори стълб да бъдат насочени към екология, климат и хуманно отношение към животните.

Разчетите показват, че ако всяка държава приложи минималната ставка от 130 евро на хектар, общата сума за намаляващото плащане ще бъде около 133 милиарда евро за седемгодишния период. При максималната ставка от 240 евро на хектар сумата може да достигне 246 милиарда евро. Към това трябва да се добавят още до 25% за обвързана подкрепа. Така от общия гарантиран бюджет от 296 милиарда евро почти няма да останат средства за други политики в рамките на ОСП.

Тези данни не отчитат прилагането на тавани и намаления, които биха могли да намалят крайните стойности. Но ако предложенията на Комисията бъдат приети в сегашния им вид, има реален риск финансирането за екологични и климатични мерки да бъде сериозно ограничено в следващата ОСП, завършва на финал експертът по ОСП.

Източник: https://agri.bg/