Домати, които миришат на слънце, иска да слагаме на трапезата си Нихат Расим

Нихат Расим от разградското село Брестовене е един от малцината зеленчукопроизводители у нас, който полага усилия да се съхранят старите български сортове. Заедно със семейството си  той отглежда 19 вида зеленчуци на площ от 700 декара и се среща с много предизвикателства в мисията си за запазването на традиционния вкус на българската храна. 

В неговото стопанство от години се използват семена от стари български сортове, чийто вкус е познат на поколения. Освен, че се занимава с отглеждане на зеленчуци, стопанинът прави и семепроизводство само на български сортове.

„Нямам нищо против новите хибриди, обаче нашите домати са си наши домати. Вкусът на нашия домат, нашата красавица, нашата диня, нашите пъпеши няма нищо общо с другите“, категоричен е Нихат.

За да се съхрани вкусът на българските зеленчуци, на производителите им се налага да избират между старите сортове, които раждат по-малко и модерните хибриди.

„Ако трябва да бъда честен с вас, новите сортове и хибриди са много по-изгодни да се отглеждат, защото при тях има добиви, те са по-издръжливи. Примерно, ако откъснеш домат от хибрид, може да го държиш 4, 5, 6 дни на сергията и той да си стои. Обаче има нещо, което ние не трябва да забравяме. Всеки трябва сам да си реши, какво да консумира. Нашето семейство решихме, че държим на българското. Тези сортове, щом от много години са стигнали до тук, те значи са си устойчиви. Те не дават добива, които го дава хибридът. Обаче има нещо друго, което е уникално. Нашите български сортове са с абсолютно различен, много по-хубав вкус“, споделя зеленчукопроизводителят.

Добрият вкус на местните сортове изненадал дори посетители от Италия, страната в която доматите са издигнати в култ, а гостенка на нивите край Брестовене възкликнала, че доматите там миришат на слънце. 

Но уникалният вкус не е достатъчен и запазването му трябва да стане държавна политика. „Нашите зеленчуци са си супер. Обаче идва един момент, в който няма да може да издържим, просто да не загубим българското. Затова държавата трябва да има някакво отношение. Българското, което сме го имали, трябва да се запази“, казва Нихат Расим и споделя, че в списъка на устойчивите сортове няма наши зеленчуци. „Има разни хибриди, те били устойчиви – да. Хибридът след 4 – 5 години ще са промени и ще дойде друг. Но с нашите сортове – с тях какво правим“, пита се той.

Хората, които се занимават с отглеждането на български сортове зеленчуци остават все по-малко и неизбежно идва въпросът – до кога ще продължават. 

„Аз ви казвам, че няма да се откажа. Само не знам, до къде, колко и какво ще стигна. Аз гледам българските сортове Миляна и Трапезица от доматите, от краставиците – Калиопа. Пъпешът е Видински коравец. Динята е мраморната, която ѝ викат Мичуринка старите хора. Гледам Джулюнска шипка. Има тиква – бялата, нашата Пловдивска 48, мускатната я гледам“, изброява Нихат Расим и е категоричен, че ще продължава да отглежда български сортове зеленчуци „ докогато мога, въпреки всичко“.

Източник: https://agri.bg/