По-меките зими и по-дългите топли сезони могат да помогнат на нови вредители да се установят у нас
Климатичните промени променят условията, при които вредителите по растенията оцеляват и се разпространяват. Новите видове обикновено пристигат чрез търговията и транспорта, но по-меките зими и по-дългите топли периоди могат да им помогнат да се установят там, където преди не са успявали.
Четете още: Овощар: Борбата с Черната златка трябва да е в точния момент
Затова ранното откриване става все по-важно. В България обаче все още има празнина между появата на необичаен вредител на терен и достигането на информацията до фитосанитарните власти.
Едно възможно решение вече съществува – мрежата от стотици агроаптеки и агрономите, които ежедневно работят със земеделски производители. Това посочва в анализ за Климатека агрономът и специалист по интегрирана и биологична растителна защита Роман Рачков.
Миризливката показва какво се случва, когато вредителят вече е тук
Кафявата мраморна дървеница (Halyomorpha halys), известна у нас и като миризливка, е пример колко трудно може да бъде проследено навлизането на нов вредител.
Видът произхожда от Източна Азия и чрез международната търговия и транспорта достига Северна Америка и Европа. В България присъствието му е официално документирано през 2016 г.
Вредителят напада широк кръг растения – ябълки, круши, праскови, грозде, лешници, домати, пипер, боб и царевица. Чрез храненето си поврежда директно плодовете и семената, а липсата на естествени врагове в новите райони му позволява да се размножава почти необезпокоявано.
Днес кафявата мраморна дървеница вече е широко разпространена и не е карантинен вредител по смисъла на европейското законодателство. Затова примерът с нея не е аргумент за механизъм, който тепърва да спира този конкретен вид, а показва защо следващата нова заплаха трябва да бъде забелязана по-рано.
Климатът не пренася вредителите, но им помага да останат
Появата на нов вид и успешното му установяване са два различни процеса. Търговията и транспортът могат да пренесат вредител на хиляди километри. Климатът от своя страна влияе върху това дали той ще преживее зимата, ще се размножи и ще създаде устойчива популация.
Научни изследвания показват, че с покачването на температурите редица вредители по земеделските култури разширяват ареалите си към по-високи географски ширини. По-меките зими могат да намалят зимната смъртност, а при някои видове по-дългият топъл сезон позволява развитието на повече поколения за една година.
При кафявата мраморна дървеница наблюденията в България сочат основно едно поколение годишно. По-меките зими и по-ранното затопляне обаче могат да подпомогнат презимуването на възрастните и да удължат активния им сезон. Така затоплянето не е причината за появата на новите вредители, но увеличава шанса те да се установят трайно.
Къде се губи първият сигнал?
Фитосанитарният контрол не може постоянно да наблюдава всяко поле, двор или малко стопанство. Именно там обаче може да се появи първият необичаен симптом.
Често собственикът на малко стопанство или няколко овощни дървета първо отива в агроаптеката – със снимка, лист, плод или летораст – и търси съвет.
Така агрономът в агроаптеката може да се окаже сред първите специалисти, които виждат нещо необичайно. В момента подобно наблюдение може да приключи само с устна консултация, тъй като няма стандартен механизъм, по който информацията лесно да бъде превърната в структуриран сигнал към фитосанитарните власти.
В България работят близо 800 действащи агроаптеки, разпределени в различни части на страната и управлявани от квалифицирани агрономи. Именно тази вече съществуваща мрежа според автора може да се превърне в допълнително звено за ранно наблюдение.
От агроаптеката до БАБХ
Предложението е агрономите в агроаптеките да разполагат с единен цифров канал за подаване на сигнали, когато има съмнение за нов или необичаен вредител.
Сигналът може да съдържа информация за културата, местоположението, кратко описание и снимка и да получава регистрационен номер. След това БАБХ да преценява дали случаят изисква проверка и лабораторна диагностика.
Ролите остават ясно разграничени – агрономът наблюдава и сигнализира, а официалният контрол проверява и потвърждава. Агроаптеките не се превръщат в частни инспекции, не поставят официални диагнози и не налагат мерки.
Подобен механизъм би допълнил и съществуващите правила за уведомяване при съмнение за карантинни вредители. Регламент (ЕС) 2016/2031 предвижда уведомяване на компетентния орган както от професионални оператори, така и от други лица. Формулата, предложена в анализа, е проста: наблюдение – сигнал – официална проверка.
Колко струва късното откриване?
Необходимите разходи за подобен канал биха били сравнително ограничени – техническа платформа за подаване на сигнали, кратко обучение на практикуващите агрономи и годишна справка с обобщени данни.
Цената на късното откриване обаче може да бъде далеч по-висока.
През 2010 г. например щетите от кафявата мраморна дървеница само за производителите на ябълки в Mid-Atlantic региона на САЩ са оценени на около 37 млн. долара. При карантинните вредители последствията могат да включват още ограничения при движението на растения, унищожаване на насаждения и загуба на реколта.
Идеята не е да се създава нова институция или нова бюрокрация, а да се използва вече съществуваща мрежа от специалисти, за да стига информацията по-бързо до институцията, която има правомощията да извърши проверка.
С променящия се климат ще се променя и картата на рисковете за земеделието. Това не означава, че всеки нов вредител е следствие от климатичните промени. Означава, че за някои видове условията за установяване и разпространение стават по-благоприятни – и системата трябва да може да реагира по-бързо.
Материалът е подготвен по анализ на Роман Рачков за „Климатека“. Рачков е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие и дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита.
Агри.БГ