Сред приоритетите на новата европейска рамка са устойчиви на суша култури, по-бързо откриване на болести, разумно използване на водата, цифровизация, изкуствен интелект и роботика

Европейската комисия променя подхода към научните изследвания в земеделието с една основна цел – повече разработки да излизат от лабораториите и да се превръщат в решения, които фермерите могат реално да използват в стопанствата си.

Четете още: ЕК очерта пет приоритета за бъдещето на животновъдството

На 8 септември Комисията прие нов стратегически подход към научните изследвания и иновациите в селското стопанство, горите, селските райони и хранителните системи. В основата му са две взаимно свързани рамки – AgRI 2040, насочена към земеделието, горското стопанство и селските райони, и Food 2040, която обхваща хранителните системи, включително рибарството и аквакултурите.

Идеята е европейското финансиране за наука и иновации да бъде по-тясно свързано с проблемите на производителите и с внедряването на разработените решения на практика.

От сушата и болестите до по-разумното използване на водата

Какво означава това за земеделските стопани, очерта комисарят по земеделие и храни Кристоф Хансен. Сред примерите той посочи култури, които могат по-добре да издържат на суша и екстремни температури, по-бързи методи за откриване на болести по растенията, по-устойчива растителна защита и цифрови технологии за по-ефективно използване на ресурси като водата.
Според него задачата вече не е само Европа да създава научни разработки, а те да бъдат тествани в реални условия, адаптирани към местните особености и превръщани в решения, които могат да се използват в по-голям мащаб.

Именно връзката между науката и стопанството се превръща в един от основните акценти на новата стратегия. В разработването, изпитването и демонстрирането на решения трябва да участват едновременно фермери и други крайни потребители, учени и бизнес.

Целта е да се съкрати пътят от добрата идея до практическото ѝ приложение.

Цифровизация, изкуствен интелект и роботика на преден план

AgRI 2040 ще бъде съсредоточена върху селското стопанство, горите и селските райони, като Европейската комисия очертава осем предварителни направления за действие.
Сред тях са почвите и агроекосистемите, системите за растениевъдство и животновъдство, биоикономиката, многофункционалните гори, селските райони и укрепването на веригите за създаване на стойност в агрохранителния сектор.

Отделно място е отделено на цифровизацията, изкуствения интелект и роботиката – технологии, на които Брюксел очевидно ще разчита все повече при търсенето на решения за недостига на работна ръка, ресурсната ефективност и конкурентоспособността на европейското земеделие.

Food 2040 ще разгледа хранителните системи отвъд първичното производство. Тя ще включва местните хранителни системи, здравословното и устойчиво хранене, по-ефективното използване на ресурсите и ограничаването на замърсяването, ролята на потребителите, новите бизнес модели и храните от водни организми.

Шест общи приоритета за двете рамки

Въпреки различния си обхват AgRI 2040 и Food 2040 ще следват шест общи приоритета.
Сред тях са конкурентоспособността и развитието на стартиращи и разрастващи се предприятия, продоволствената сигурност и готовността за кризи, опазването и ефективното използване на природните ресурси, безопасността на храните и фуражите, здравето и храненето, справедливостта и международното сътрудничество.

Новият подход идва на фона на сериозните предизвикателства пред европейското земеделие – климатични промени и екстремни явления, ограничения при ресурсите, геополитическа несигурност, недостиг на работници и квалифицирани кадри и засилваща се глобална конкуренция.
Според Комисията именно при такива условия научните изследвания трябва да дават по-бърз отговор на практически проблеми, вместо връзката между разработването и внедряването на една технология да остава слаба.

Европа има силна наука, но не всяка разработка успява да стигне до пазара.
Затова новата рамка цели да подпомогне не само научните организации, но и стартиращите компании, разрастващите се предприятия и малкия и средния бизнес при превръщането на разработките в пазарни решения.

Финансиране и бъдещи стъпки

AgRI 2040 и Food 2040 ще дават стратегическата посока за бъдещите научни изследвания и иновации, финансирани от ЕС в агрохранителния сектор.

Предвижда се двете рамки да бъдат прилагани чрез програмата „Хоризонт Европа“ за периода 2028–2034 г. и съответните направления на бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност.

Следващата стъпка е конференцията EU AgRI 2040 – „Future-proofing EU Agri-Food through research and innovation“, която ще се проведе на 24 и 25 септември в Брюксел.

Там фермери, представители на бизнеса, учени, иноватори, стартиращи компании, МСП и представители на европейските институции ще обсъдят бъдещите приоритети на ЕС за научните изследвания и иновациите в земеделието, горското стопанство и селските райони.

Агри.БГ