Климатичните аномалии вече не са изолирани случаи, а системен риск за европейското зеленчукопроизводство

Европейското производство на домати навлиза в един от най-сложните си периоди през последното десетилетие. Комбинацията от климатичен натиск, нестабилни добиви и рязко нарастващи разходи поставя сектора в ситуация на дълбока трансформация. Данни от научно изследване, публикувано в Scientific Papers Series – Management, Economic Engineering in Agriculture and Rural Development, очертават ясна тенденция: между 2015 и 2023 г. производството на домати в ЕС-27 е намаляло с над 9% – от 17,6 на около 16 милиона тона, съобщава Fruit Journal.

Кралят на корнишоните в Румъния събори всичките си оранжерии

Показателно е, че спадът не е резултат от свиване на обработваемите площи, които остават сравнително стабилни. Основната причина се крие в климатичния стрес – все по-чести горещи вълни, продължителни суши и екстремни метеорологични събития, които пряко засягат физиологията на растенията и редуцират добивите.

Изследването подчертава, че климатичните аномалии вече не са изолирани случаи, а системен риск за европейското зеленчукопроизводство. През 2022 г. високи температури в голяма част от Южна и Западна Европа доведоха до проблеми с опрашването, по-слабо завръзване на плодовете и траен воден стрес. Резултатът беше по-ниска продукция и влошено качество на доматите в редица страни.

Най-силно засегнати се оказват държави със силна зависимост от полско производство и ограничени възможности за напояване.

Това обяснява и значителния спад в добивите в някои традиционни производители, където климатичните сътресения се комбинират с по-слаба адаптивност на агросистемите.

Производство под натиск от разходите

Паралелно с климатичните рискове, икономическата среда допълнително утежнява положението на производителите. Между 2015 и 2022 г. цените на доматите в ЕС нарастват с над 44%, но това поскъпване не компенсира увеличението на разходите. Цените на торовете, особено NPK, почти се удвояват, семената и горивата също поскъпват рязко.

Тази динамика води до силно компресирани маржове, особено за малките и средни стопанства. По-структурираните и технологично обезпечени предприятия успяват частично да абсорбират шоковете, но за много производители устойчивостта става все по-трудна за постигане.

Концентрация и промяна в географията

Друг важен извод от анализа е засилващата се концентрация на производството. Делът на седемте водещи страни производителки в ЕС (Италия, Испания, Португалия, Полша, Гърция, Франция и Нидерландия) се е увеличил, което означава, че доматите в Европа стават по-малко, но и по-силно концентрирани в ограничен брой региони. Това създава нови зависимости в рамките на Съюза и повишава уязвимостта на пазара към регионални климатични или водни кризи.

В същото време се наблюдава изместване на производствения център на тежестта към южните части на Европа, където условията все още позволяват сравнително стабилни добиви, но и където климатичният риск е най-осезаем в дългосрочен план.

Сектор в преход

Всички тези фактори очертават европейското доматопроизводство като сектор в преход. Намаляващите добиви, нестабилният климат и растящите разходи изискват преосмисляне на досегашния модел – от избора на сортове и инвестициите в напояване до по-широкото внедряване на устойчиви и ресурсоефективни технологии.

Предизвикателството пред Европа вече не е само как да произвежда повече домати, а как да го прави по-устойчиво в условията на климатична несигурност и икономически натиск. Отговорът на този въпрос ще определи не само бъдещето на сектора, но и продоволствената стабилност на Съюза в следващите години.

Източник: https://agri.bg/