Историята на щатските мечи пазари сочи, че оставането на позиция е по-добро от кеширането

Предупреждение: ако сте криптоманиак, може да намерите тази статия както за неприятна, така и за обезпокоителна, пише за Financial Times Мерин Самърсет Уеб, главен редактор на MoneyWeek.

Но авторът не иска да започне с тази тема – става въпрос за друг, по-малък хаос. Ако сте прекарали последните няколко седмици в опити да се ориентирате на фондовите пазари – или в опит да ги игнорирате – може да имате усещането, че всичко е объркано, безпрецедентно и непредсказуемо.

Но всъщност не е така. Имахме достатъчно исторически предупреждения – и от много минали пазарни времена – за всичко това. Знаем, че прекалено разхлабените фискални и парични политики водят до инфлация.

Знаем, че много ниските реални лихвени проценти обикновено водят до неправилно разпределение на капитала. Знаем, че инвеститорите преди всичко не обичат инфлацията да надхвърля 4 процента – въпреки че те бяха прекалено оптимистични, когато този път тя достигна 4 процента.

Знаем, че акциите с голяма дюрация – тези, които се покачиха през годините на пандемията – са много чувствителни към промените в лихвите. Знаем, че дългосрочните пазарни оценки са склонни да се връщат към средната стойност – и имаме много практически правила, които ни дават някои нишки за това кога трябва да започнем да се тревожим за подобни неща.

Помислете например за фокуса на Уорън Бъфет върху съотношението между общата пазарна капитализация на фондовия пазар в САЩ и БВП, което сочи, че американският пазар все още е неприятно надценен.

Имахме и много числа, които да добавим към тези практически правила – има огромен обем данни за фондовите пазари. Така, например, знаем, че в края на април тази година американският пазар се търгуваше с някъде между 30% и 50% по-високо от 15-годишната си медиана по почти всеки метод за оценка, например 50 на сто над коефициента цена/счетоводна стойност на акция и 33 на сто над дивидентната доходност.

Също така сме наясно, че няма голям пазар в световен мащаб, който да се счита за евтин. Ако мислите – както Дънкан Ламонт, ръководител на изследванията и анализите в Schroders – че евтин пазар е този с над 15 процента под 15-годишната си оценъчна медиана, това представлява доста ясна и настояща опасност за пазарите.

Нещата се облекчиха малко през последната седмица – последните данни на Ламонт показват, че повечето пазари са поне малко на плюс, дори щатските акции, измерено чрез индекса на MSCI за САЩ – 6% под 15-годишната им медиана, поне откъм съотношение цена/печалба (P/E) на акция.

Разбира се, тези цифри не ни казват всичко – в свят на инфлация и свръхстресирани потребители, печалбата в много оценъчни съотношения вероятно е твърде оптимистична, което означава, че оценките всъщност са дори по-високи, отколкото изглеждат.

В същото време последните 15 години бяха свързани изцяло с макро режима на лесни пари, който сега оставяме далеч зад себе си: през последните 15 години, например, медианното P/E в САЩ е било 19,6 пъти, но в по-дългосрочен план е било около 17,5 пъти. Може би 17,5 е по-подходящо число за наблюдаване. Нещо, което да ни притеснява.

Също така знаем доста за това как обикновено се развиват мечите пазари. Виждали сме тези видове сривове на оценъчните съотношения и преди – помислете за началото на 70-те, 1987 и началото на новото хилядолетие – и също така сме виждали срив на печалбите от типа, който може би очакваме сега.

Лиз Ан Сондърс, главен инвестиционен стратег в Charles Schwab, е разгледала спадовете на американските борси при мечи пазари (включително тези с 19 процента, вместо с пълното техническо определение от 20 процента) с рецесия и без рецесия.

Средният спад на пазара в групата без рецесия е 28 процента, а с рецесия 34 процента – не е съществена разлика в контекста на голямата картина, но си струва да се отбележи, че рецесионните мечи пазари са продължавали средно два пъти по-дълго от нерецесионните.

Ламонт също така разглежда колко дълго са продължили загубите при предишни пазарни сривове – в номинално изражение. Ако бяхте задържали акциите след първите 25% спад на пазарите през 1970 г., 1974 г., 2001 г. и 2008 г., сте щели да чакате между 2 и 4,8 години, за да излезете на нулата

Ако вместо това сте излезли на кешова позиция след 25-процентния спад, периодът нараства значително – до 5,3 години след срива от 1974 г., а след този от 2001 г. още не сте излезли на нулата. Още по-притеснително.

Ключовият момент тук е, че може да не знаем точно кой шаблон да използваме за срива от 2022 г. (въпреки че 70-те години изглеждат като най-доброто място за начало). Но имаме поне шаблони, от които да избираме. Също така си струва да се отбележи, че използването на тези шаблони не касае констатацията, че има стойност в листнатите компании – разбира се, че има. Става дума за това как да се оцени тази стойност във всяка една пазарна среда.

А сега към неприятната и стресираща част. Готови ли сте? Нищо от горното не важи за криптовалутите. Абсолютно нищо. Няма шаблон за тяхното поведение – няма история, на която да се опрем. И също така има много малко, което да подкрепя идеята, че в криптовалутите има стойност, която можем да оценим рационално.

Криптовалутите не покриват критерия за средство за съхранение на стойността – биткойнът е със 70% надолу от своите върхове и с 25% само през миналата седмица. Той не е инфлационен хедж – ако беше така, щеше да се повиши с 10% тази година. Той всъщност е корелиран с лихвените проценти.

Биткойнът не осигурява хеджиране на пазарите на акции – обратното. Не е по-добър в прехвърлянето на пари от конвенционалните методи – за тези от нас, които не укриват данъци, не перат пари или не бягат от военни зони.

Той не е екологично чист и най-важното е, че не е лесен за използване, пише Уеб. След като цялата еуфория около него се изпари, е трудно да се види какво ще остане за притежателите на криптовалутата, смята той.

Това е първият балон от този сорт: хора са загубили всичките си пари в историческия балон с лалета например. Но луковиците на лалетата могат да се засаждат или, в крайна сметка, да се ядат – вкусът им прилича малко на този на лука, казва още Уеб.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Източник: https://www.investor.bg/