Купувай на слухове, продавай на новини. Това е старо правило при търговията на финансовите пазари. А сега пазарите падат до нови дъна, защото инвеститорите стават по-агресивни в очакванията си за действията на Фед за овладяване на инфлацията, която е „най-гореща“ от повече от 40 години. Казано по друг начин, инвеститорите продават рисковите активи, защото очакват Фед да повиши лихвите по-ускорено, от досегашните им очаквания.

Трейдърите виждат 50 на 50 шанс Фед да повиши лихвите с три четвърти процентен пункт през юли, докато Barclays Plc стана първата голяма банка, която прогнозира, че подобен ход може дори да се случи тази седмица. Доходността на двугодишните облигации се покачи до 15-годишен връх от 3.19%, а 10-годишният еквивалент добави цели 4 базисни пункта до 3.20%. Данните от петък показват, че потребителските цени в САЩ през май надвишават дори най-високата оценка на икономистите в проучване на Bloomberg.

Инвеститорите подценяват амбицията на Фед и потенциала за спад на пазарите…

Федералният резерв не може да реши проблемите с доставките, така че ще трябва да използва своите инструменти, за да удари търсенето

 

„Очакванията за пикова инфлация се вградиха в съобщението за инфлацията миналия петък и фактът, че ценовият натиск не се смекчи и се ускори допълнително, вместо това промени пазарното позициониране“, каза Уисън Фун, ръководител на изследването на фиксираните доходи в Maybank Securities в Сингапур.

„Увеличение със 75 базисни точки на срещата на FOMC тази седмица не може да бъде изключено, тъй като спешността да се постави ценовия натиск под контрол вероятно се е увеличила и извънредна ситуация може да изисква извънредни мерки“.

Но… на пазарите се търгуват очаквания!

И докато очакванията се влошават, то до голяма степен всичко по-лошо, което може да се случи, включително и рецесия, вече се залага в нивата на търговията на активите. По-точно, смята се, че пазарите залагат в нивата си това, което се очаква да се случи с икономиката след шест месеца. А след шест месеца, рецесия може да има, което скоро може и да е до голяма степен заложено (предвид на факта, че индексите са надолу с нива, които предполагат рецесия, макар и лека засега), но може и да няма…

А ако след шест месеца няма рецесия и инфлацията е започнала постепенно да се „охлажда“, в следствие на предприетите вече повишения на лихвите от Фед, които е възможно също вече да са заложени в нивата на активите, то това, което може да започне да се случва, е – пазарите да започнат да залагат за „затопляне“ през следващата година.

Morgan Stanley съветва: Помислете, преди да купувате акции при падащ пазар

Един от съветите на Бъфет в момента е под съмнение, смятат от инвестиционната банка

 

Или казано по друг начин, следващите няколко дни и дъното, което най-вероятно ще видим на пазарите, е възможно да е и най-голямото дъно за пазара през тази година, или поне за някои силно разпродадени и подценени активи.

Или най-малкото, нивата на някои конкретни акции могат да са подходящи за дългосрочни инвеститори, да започнат да изграждат позиции за част от капитала си.

А следването на стратегията „доларово осредняване“, или покупка на един актив продължително време – през равни интервали и с равни суми, може и да е една от най-добрите стратегии за инвеститорите, което да ги предпази от грешки при опита да определят къде ще бъде пазарното дъно.

Колко точно е важно „доларовото осредняване“?

Ще дадем един пример…

Нека да вземем 10 въображаеми двойки, които са спестили сумата от 1 милион и са я инвестирали изцяло в широкия щатски индекс S&P 500, като първата от тях стартира с инвестицията си през 1977-ма година, а всяка следваща двойка – една година по-късно. Ще се изненадате колко голяма е разликата в наличните средства на двойките след 30 години. Три от десетте двойки на практика ще са свършили спестяванията си преди приключване на 30-годишния период, само защото са избързали с една година, или са забавили с една година своите инвестиции.

Останалите седем двойки, приключват тридесет-годишния период със спестявания между 500 000 и 3.2 милиона долара. Трите двойки, приключили спестяванията си в рамките на посочените 30 години са били тези, стартирали инвестицията си през 1977, 1981 и 1986-та година. Общото и при трите е, че първите пет до десет години, на техните инвестиции, са се отличавали с по-ниска доходност. „Перфектната буря“ за пенсионерите се е случвала при по-слаба доходност в началото на инвестиционния период, съчетан с тегления на средства. Това е правило така, че тези двойки да изостават съществено и да не са имали възможност да наваксат зад останалите.

Най-слабо успешната двойка, пенсионирала се и инвестирала през 1977-а година, на практика е свършила парите след 20 години. За сравнение, най-успешната, пенсионирала се и инвестирала само две години по-късно – през 1979-а година, след 30 години е разполагала с 3.2 милиона долара.

Интересен е фактът, че средната доходност на S&P 500 за тридесетте години от 1977 до 2006 година е била 12.48%, спрямо 11% за тридесет годишния период между 1979-та и 2008 година. Това, което е предопределило драстичната разлика в двата случая обаче, е бил фактът, че през първите пет години от двата периода, доходността на индекса е била 8.13% за периода 1977-2006, спрямо 17.36% за периода 1979-2008 година.

S&P 500 записа най-лошия годишен старт от 1939 г. насам

Междувременно Dow се понижи с 9% до края на април, а технологичният Nasdaq падна с 21%

 

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари

 

 

Автор: Теодор Минчев

Източник: https://money.bg/