Снимка: Bloomberg

Спокойните условия за търговия все повече се осейват с остри изблици на волатилност

Инвеститорите безгрижно се плъзгат към коледния период, наслаждавайки се на поредния забележителен подем на финансовите пазари. Но ледът отдолу може да е по-тънък и крехък, отколкото мнозина осъзнават, както показаха бурните разпродажби в петък, пише Робин Уигълсуърт за Financial Times.

Последното десетилетие се характеризираше с необичайно спокойни, силни и дълги отскоци на фондовия пазар, които от време на време бяха прекъсвани от кратки, но изключително свирепи сривове. Това не е ново наблюдение. Но има все по-голямо признание за явлението, трупащи се изследвания относно него и растящо разбиране на двигателите – дори ако, както изглежда, никой не е съгласен с основната причина.

Последното проучване на този пазарен режим дойде от американската инвестиционна група Wellington това лято, когато тя публикува доклад, озаглавен „Защо крехкостта е новата реалност за фондовия пазар“.

Това е завладяващо четиво за всеки, който се чувства нервен от факта, че глобалният фондов пазар е донесъл повече от 14% тази година, като през последните шест седмици не се отклони с повече от 1%, докато страховете от новия COVID вариант (омикрон – бел. прев.) не предизвикаха разпродажбите в петък. Всъщност внезапността и тежестта на турбуленцията е друго проявление на хипотезата за „крехките пазари“.

Основният проблем, идентифициран от Wellington, е несъответствието между търсенето и предлагането на ликвидност – на практика до каква степен инвеститорите искат да търгуват спрямо това колко лесно е да се търгува, който въпрос става особено остър в моменти на пазарни сътресения. По същество, както императивът за продажба, така и способността на пазарите да се справят с вълна от разпродажби станаха по-проциклични, което води до все по-болезнено несъответствие, когато има пазарни сътресения.

Когато пазарите са спокойни, условията за търговия до голяма степен са добри. Но когато спокойствието е разбито, много инвестиционни фондове са принудени да продават или от нервни риск мениджъри, или автоматично от алгоритмични правила.

В същото време маркет-мейкърството вече е реално изключително игра за високочестотни фондове за търговия. Когато волатилността се повиши, те се защитават, като бързо увеличават маржа на цените, при който са готови да извършват транзакции, и ограничават обратно размера на поръчките, който са готови да поддържат.

„Появи се дисбаланс между предлагането и търсенето на ликвидност, и в резултат наблюдаваме значително увеличение на потенциала на публичния фондов пазар да премине от състояние на спокойствие към състояние на хаос“, твърди Wellington в свой доклад.

„Следователно ние обикновено не вярваме в ситуации, в които стабилността се е превърнала в консенсус, тъй като смятаме, че всяка промяна в наратива е склонна да доведе до изненадващо драстични промени в равновесието.

Това отразява работата, извършена от хора като Кори Хофстайн от Newfound Research, Майкъл Грийн от Simplify Asset Management, Кристофър Коул от Artemis Capital Management и Бенджамин Боулър от Bank of America – въпреки че те често наблягат на различни причини и аспекти.

Грийн смята, че нарастващата вълна от пасивно инвестиране сериозно изостря крехкостта на пазара. Коул се фокусира върху проблемите с използването на волатилността като измерител на риска и как вграждането в структурата на цялата инвестиционна индустрия може да има смисъл за фондовете поотделно, но заедно прави цялата система по-крехка.

Хофстайн също така подчертава как предпазните мерки на централната банка са насърчили повече поемане на риск, но твърди, че колективното взаимодействие на всички тези фактори е това, което може да доведе до „каскади, вкарващи пазарите в неконтролируема спирала“.

Боулър обаче смята, че много от по-техническите аспекти преди всичко очертават единствен основен двигател. „Много от тези други фактори са върхът на айсберга“, твърди той и допълва: „Самият айсберг е паричната политика“.

Боулър беше един от първите, които започнаха да анализират феномена още през 2015 г. Неговото мнение е, че своевременната намеса на централната банка винаги, когато пазарите се сриват, потиска пазарната волатилност, води до периоди на необуздано поемане на риск и струпване на инвеститори, което от своя страна след това прави обръщанията на посоката по-редки, но непропорционално бурни.

Но знанието, че централните банки са винаги готови да действат, насърчава инвеститорите бързо да купуват на дъната. „Те бяха дресирани като кучетата на Павлов“, казва Боулър.

За щастие някои инвеститори все повече осъзнават крехкостта на леда и се адаптират към новата среда. Предпазливостта може да бъде полезна.

Боулър посочва, че ако инфлацията продължи да е гореща, това може да върже ръцете на централните банки при бъдещи пазарни сривове, което ще разруши манталитета за „купуване на дъната“, който доминираше през последното десетилетие.

„Инфлацията обезсилва режима с ниска волатилност“, предупреждава той.

Източник: https://www.investor.bg/