Докато в Европа от десетки години се утвърждават мощни фермерски кооперативи, България продължава да отлага решенията за пазарната сила на производителите.

Наистина няма.

Новите депутати от управляващото мнозинство предложиха промени в Закона за защита на конкуренцията, но този проект е написан с цел да намали потребителските цени. Той не е насочен към земеделските производители.

Да, увеличен е броят на наказуемите нелоялни търговски практики. Но колко са фермерите, които доставят директно на големите търговци на дребно? Към 20, най-много 50. А къде са останалите над 50 хиляди производители, които продават продукцията си на ниски цени на прекупвачи и от година на година се обезсърчават все повече? В проекта тях ги няма.

Освен това съществува риск търговските вериги да предпочетат вносна продукция пред българската. Увеличаването на нелоялните търговски практики до 33 създава множество капани  за санкции, които всеки разумен търговец ще се стреми да избегне.

В законопроекта няма нито една разпоредба, която дори да загатва за приоритетно предлагане на българска продукция.

Тази седмица Министерството на земеделието изпрати до браншовите организации

въпросник за това как си представят бъдещ Закон за кооперативите.

Срокът за предложения е до декември 2026 г., което ясно показва, че темата не се възприема като спешна.

Законът ще се пише дълго, ще се влачи като сватбарско хоро и вероятно ще пропусне Бюджет 2027. Така ще бъде пропусната и възможността още за догодина да се заложи реална подкрепа за кооперативите. А именно от тази подкрепа зависи дали въобще ще се появят по-големи пазарни обединения – със закон или без него.

Какво сме слушали досега за кооперативите? Най-често, че у нас няма да проработят, защото липсва доверие между производителите и защото българите били прекалено индивидуалисти. Но хората в останалите държави да не би да са дошли от други галактики? Не са. Навсякъде са същите. Разликата е, че там има кооперативи, а тук – почти няма.

Голямата разлика между „там“ и „тук“ е, че държавите активно са подпомагали кооперирането.

В Нидерландия още преди повече от век властите осигуряват преференциално кредитиране само за групи производители – колкото по-голяма е групата, толкова по-изгодни са условията. Отпускат безвъзмездни средства за изграждане на общи складове, мандри и търговски центрове. Създават държавни аграрни консултантски служби и насочват научните институти към решаването на практическите проблеми на фермерите. Резултатът е видим и днес – Нидерландия е сред световните лидери в износа на аграрна продукция и пример за модерно земеделие.

В Дания земеделските кооперации получават директна подкрепа за изграждането на мандри, кланици и търговски структури. Никой не е бил принуждаван да членува в тях, но броят на присъединилите се постоянно е нараствал, защото държавата е гарантирала кредитирането и е поемала разходите за консултации и обучение.

Франция избира друг подход – субсидира инвестициите основно на групи производители, а не на индивидуални стопанства. Така се изграждат общи хладилни бази и пакетиращи центрове. Данъчните облекчения и помощта за маркетинг също са насочени към обединенията.

Всички сме чували за морето от оранжерии около Алмерия в Испания, което се вижда дори от Космоса. Оранжериите принадлежат на множество собственици и често са изградени сравнително просто. Но зад това аграрно чудо стоят десетилетия държавна и местна подкрепа – лаборатории за качество, тържища, логистични центрове и общи маркетингови структури.

Накратко, държавите са насочвали фермерите към обединяване по два начина. От една страна – чрез силно подпомагане на инвестициите, консултантските услуги и маркетинга. От друга – чрез целево субсидиране именно на кооперативите и групите производители.

Именно

тези кооперативи от години навлизат с продукцията си на българския пазар

през търговските вериги, тържищата и логистичните центрове. Производството им надхвърля местното потребление и те търсят нови пазари. България се оказва едно от най-лесните места за навлизане. В голяма степен вносът се осъществява чрез регистрирани български производители с логистични бази и специализиран хладилен транспорт, които имат и сериозна търговска дейност като вносители.

Нашите власти предпочитат да затягат граничния контрол и да изискват анализи за пестициди, избягвайки въпроса как е възможно домати от Гърция да влизат на цена от шест евроцента за килограм. Предпочитат да регулират супермаркетите със закон, да въвеждат GPS проследяване на превозите на плодове и зеленчуци и още куп административни мерки, но немощно пропускат да решат кардиналния проблем на българските производители – пазара.

Единственото, което може да спре изчезването на фермерите, е те да придобият реална пазарна сила, за да видят смисъл да останат в земеделието. А това може да стане единствено чрез обединения.

Затова създаването на жизнеспособни кооперативи трябва да бъде спешен национален приоритет. Защото без справедлив към труда им пазар производителите ще се откажат да бъдат съвременните роби на прекупвачите, а без собствено производство България ще загуби важна част от идентичността си.

Тази седмица британското издание FarmingUK съобщи, че

германската търговска верига Aldi е сключила дългосрочни договори с британски доставчици

на стойност над 5 милиарда паунда. Компанията заявява, че тези споразумения ще осигурят по-голяма сигурност за фермерите и производителите на храни в условията на продължаващ натиск по веригата на доставки.

Договорите обхващат пресни плодове и зеленчуци, млечни продукти, месо и яйца. Дългосрочните споразумения се приемат като инструмент за ограничаване на нестабилността и за планиране на инвестиции. А главният търговски директор на Aldi UK Джули Ашфийлд обобщава философията на компанията с думите: „Британските доставчици са в основата на нашия бизнес.“

Това е само един актуален пример. Подобни практики съществуват и в много други държави. Там търговските вериги ухажват местните кооперативи, защото те са надеждни партньори, осигуряват големи обеми продукция и притежават достатъчно пазарна сила, за да бъдат равностоен участник в преговорите.

Ако държавата продължи да отлага създаването на работещи кооперативи, след няколко години няма да обсъждаме как да спасим българските производители. Ще обсъждаме защо вече ги няма.