От студове към суша и екстремни температури

2025 година ще остане в историята на българските производители на ягодоплодни като една от най-трудните, динамични и изпитателни години за сектора. Това коментира председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) Божидар Петков в разговор за Агри.БГ.

„Ако обобщим резултатите – годината беше изключително трудна. При нас студовете от 7 до 11 април не бяха краят, а началото на мъките“, заяви Петков.

По думите му, повратните студове през април са нанесли сериозни щети върху насажденията с малини и ягоди в страната.

„Повредите бяха между 50, 60, дори 80%. Имаше и колеги със 100% измръзване, които получиха протоколи и обезщетения, но масово производителите с частични щети не получиха нищо“, разказа председателят на БАМ-Я.

От студове към суша и екстремни температури

След пролетните студове секторът е изправен пред нови изпитания – проливни дъждове, последвани от екстремно високи температури и продължително засушаване.

„Всяко едно от тези климатични влияния отхапа по още от оцелялата продукция. Започнахме с 50% загуби, после дъждовете ни изядоха още 20%, високите температури – още 20%, и накрая оцеляхме с около 10% от генетичния потенциал“, обяснява Петков.

Резултатът – драстичен спад на добивите.

Божидар Петков: „От средни добиви от 400–450 кг от декар, тази година добивите се сринаха до 100 кг и под 100 кг от декар“.

Недостигът на плодове на пазара води до по-високи изкупни цени на малините, но това не компенсира загубите.

„Цената на малините беше висока, но тя вървеше ръка за ръка с изключително високи разходи. Само брането – от 1,50-2 лв. за килограм стигна до 3-4 лв.“, посочва Петков.

По думите му, климатичните щети, болестите и неприятелите са направили 2025 година „изключително динамична и тежка за целия бранш“.

Голямата битка – водата за напояване

Една от ключовите теми през годината остава напояването.

„Най-голямата ни победа безспорно беше свързана с цената на водата“, категоричен е председателят на БАМ-Я. След активни преговори между браншовите организации и държавата постигнаха по-приемливи цени.

„В момента говорим за 2,5 стотинки за гравитачна вода и 3,8 стотинки за помпена. Това е по-справедливо разпределение“, уточнява той.

Петков подчертава, че водата е „незаменим производствен ресурс“.

„Не може за едни производители водата да струва 2,5 стотинки, а за други – 30 стотинки, и всички да работят на един и същи пазар. Това е дискриминация“, категоричен е председателят на БАМ-Я.

Въпреки че студовете, дъждовете и горещините са отминали, проблемите не са приключили.

„Последиците от климатичните промени продължават да се трупат и след края на сезона“, казва Петков и допълва, че именно адаптивността е ключът към оцеляването.

„В трудни времена оцеляват не най-големите и не най-силните финансово, а най-адаптивните“, обобщава той.

Иначе през 2025 г. БАМ-Я отчете положителни резултати в посока обединение на сектора.

„Вече имаме две признати организации на производители. Това е сериозна крачка напред – за сортове, технологии, реализация и преработка“, подчерта Петков.

Асоциацията е спечелила и проект на ДФЗ за обучения.
„В рамките на три години трябва да проведем между 6 и 12 семинара за повишаване на знанията и квалификацията на нашите членове“, каза още председателят.

Очакванията за следващия период остават предпазливо оптимистични.

„Оптимизмът е голям, но въпросителните също са много. Например едно от нещата, които очакваме е парите за напояване, които не бяха предвидени в бюджета, да се върнат в него и той да бъде приет, макар и със закъснение“, призна Петков, като посочи политическата нестабилност и липсата на дългосрочна стратегия като основни рискове.

„Надявам се отново да оцелеят най-можещите, най-знаещите и най-адаптивните“, заключи Божидар Петков.

Източник: https://agri.bg/