Промяна на сортовата структура заради сушата, а механизацията ще направи овощарството по-рентабилно
– Каква е годината за Вас и къде реализирате продукцията си?
От няколко години продукцията си реализираме на вътрешни пазари – основно на пазара в Русе и във Варна. Освен това и имаме доста голямо количество за преработка. Работим с няколко големи преработватели в България. Последните две-три години намалихме работата с Румъния, защото тя увеличи производството си и търсенето от нейна страна намаля.
– Да разбирам, че имате осигурен пазар?
За преработка – да. Но нямаме договори за плодовете за прясна консумация.
– Какви са перспективите за развитие на Вашето стопанство? Увеличавате ли площите?
При производството на традиционните плодове нямаме растеж, защото въпреки осигурения пазар, цените са на много ниски нива и след Ковид пандемията изпаднахме в такава ситуация, че цената, на която реализираме продукцията, едва покрива разходите за производството и то когато нямаме форсмажор. За жалост, климатичните форсмажори зачестиха и не можем да си покрием разходите по производството и затова не можем да се разраснем.
– Какви са изкупните цени на плодовете?
В момента цената на праскова първо качество за преработка е 0.60 лв. без ДДС, а за второ качество е 0.20 лв. без ДДС, транспортирана в завода. Ние сме на 300 км в едната посока от завода.
– Тези цени са изключително ниски…
Изключително ниски. Така е, защото цените специално на прасковата се определят от предлагането в Гърция, която е най-големият производител на индустриална праскова в региона. В интерес на истината там цената е малко по-висока – прасковата първо качество се изкупува за 37 евроцента, но нашите заводи предпочитат да купуват от там по-големи количества, отколкото да купуват от България, въпреки че цената в България е по-ниска.
Основният мотив е, че гърците са много голям производител и успяват да осигурят партидност. Ние не можем да осигурим тези количества и заради това преработвателите предпочитат да работят с гърците.
– Как се промени пазарът на плодове през последните години?
Последните 6-7 години профилът на пазара се промени – между 2015-2020 година основното ни количество на плодове – около 70 процента, заминаваше за пресния пазар, сега съотношението е обратно. Причините са няколко. Измениха се пазарите в България. Преди 10 години все още тържищата и борсите за плодове и зеленчуци бяха активни, делът на веригите беше много по-малък, сега тенденцията е обратна. В момента нашият достъп до потребителя основно трябва да е през веригите, но там имаме много голям проблем. Много малко български производители успяват да работят с веригите. Другата причина е, че ние все още не можем да се организираме и да заготвяме големи обеми от стоки.
– Как да разпознаем българските плодове?
Това, че пише, че прасковата е българска, невинаги означава, че е българска. Много голяма част от продукцията, която се внася и се закупува от търговците на дребно, след това се предлага като българска.
– Как тогава ние да разберем, че това не е българска праскова?
Винаги по вкуса и аромата. Минете ли покрай един щанд и усетите аромат на плод, независимо дали е праскова, кайсия или пъпеш, по аромата ще усетите. Няма ли аромат – да знаете, че не е българско производство.
– Във Вашия регион има ли овощари, които се отказаха от дейността?
Има, да. Основно са по-малките стопанства, които са от порядъка 20-30 до 50-60 декара, защото те не успяват да се справят с предизвикателствата, а сдружаването в България е много труден процес. Така или иначе, аз правя много опити да създам сдружение, засега все неуспешни. И тези производители отпадат, защото не могат да си осигурят нито нужната техника, нито могат да спазят технологията на отглеждане. Много от тях си запазват стопанствата, колкото са съществуват и да си получават субсидии, като минимизират разходите.
– Как сушата повлия на стопанството ви? Имате ли решение?
Тази година е много трудна с натрупаната суша през последните няколко години, дори и колеги, които правят оптимално напояване, пак не успяват да обхванат всичко. Много е скъпо напояването, защото в нашата област Напоителните системи не доставят поливна вода. Ние се опитваме със сондажни кладенци да си решаваме проблема, но тук идва факторът Басейнова дирекция и разрешителните режими. Едно разрешително за водоползване за такъв тип сондаж като процедура отнема две години.
– Европейските средства и държавните помощи оказват ли влияние върху стабилността на овощарството?
За съжаление, отговорът ми е не. Те стигат колкото да оцеляваме. Тези средства, особено когато имаме и форсмажор, заминават основно за задължения към държавния бюджет, към банки и към доставчици на торове и препарати. Благодарни сме и на тези субсидии, защото ако ги няма, ние няма да оцелеем.
– Според Вас, бихме ли могли сортово да противодействаме на засушаването. Има ли алтернатива?
Има, разбира се. България не е първата държава, която се сблъсква със засушаването. Има много нови селекции на традиционните овощни видове. Има сортове, които са по-подходящи за топли зимни и по-горещи лета. При производството на подложки също има нови разработки, които са за по-засушени райони, за по-сухи почви.
Ние в нашето стопанство сме инвестирали в смокинята, защото след направеното проучване видяхме, че тя е култура, която има пазарно търсене за пресен плод и за преработен, разбира се. Освен това разходите за производство са много ниски спрямо другите култури и най-вече тя е гъвкава и отговаря на измененията на климатичните условия. Сухоустойчива е. Жароустойчива е.
– С колко декара стартирахте?
През 2022 година направихме едно опитно поле от 15 декара, за да можем да видим как ще се отрази зимата на тази култура, защото традиционно при нас назад през годините студените зими винаги са били проблем, а нейната дървесина издържа до минус 15 градуса. След като една-две зими тези тестови полета успяха успешно да презимуват без сериозни повреди от замръзи, миналата година засадихме още дръвчета и станаха общо 50 декара. Културата много добре се представя и тази година мисля да реализираме първите плодове. Разбира се, количеството е малко и то ще влезе на местния пазар, но до няколко години очакваме да започнем да работим и за външни пазари. Много голям интерес към смокинята има от Германия и Белгия.
– Каква е технологията на отглеждане?
Има различни схеми на засаждане. Ние сме избрали интензивна схема. Там добивите след 4-5-та година са от порядъка на 3 тона на декар. При добри условия на отглеждане още втората година е нормално да се получи продукция. Интересното при нея е, че тя има нужда от сортове опрашители. Опрашването се осъществява чрез така наречената смокинова оса, която за всеки сорт е различна.
– Как върви цената на смокинята на едро и на дребно у нас и в чужбина?
Себестойността е около една трета в сравнение със себестойността на другите култури. В момента цената на първо качество смокиня е от порядъка на 4-5 лева на едро. Цените на дребно са различни, като във веригите съм виждал да ги продават на бройка. Там цената е 1-2 лева на брой плод, разбира се, с нужната опаковка.
За да се получат добри цени, плодовете на смокинята трябва да са едри. Сортовете, които отглеждаме, са два с тъмно оцветяване и един със светло оцветяване – с така наречените жълти плодове, като характерното за тях е, че стават от 100 до 160-170 грама единия плод и около 10 дена могат да се съхраняват при хладилни условия.
– Какви грижи изискват дръвчетата?
По отношение на растителната защита имаме даже градини, в които не ползваме никакви препарати – правим само едно дезинфекционно пръскане с мед рано през пролетта след като минат студовете. Смокинята расте много бързо и бързо преодолява проблеми като ръжда или неприятели.
– Коя държава е най-големият потребител на смокини?
В ЕС най-голям вносител на смокиня е Германия. Тя традиционно е голям производител на плодове. Основен производител в нашия регион е Турция, но Турция освен ЕС захранва и пазара на изток, арабските пазари. Те също са голям потребител на смокини.
– Освен смокини, имате ли желание да инвестирате в други култури?
Да, експериментираме още с няколко култури, които са атрактивни за пазара. Една от тях е райската ябълка, която добре се развива в нашия регион, обаче е много влаголюбива култура. Изисква чести поливки и това засега е единственият ограничаващ фактор, иначе като плод добре се приема от пазара, има търсене и поддържа добра цена на международния пазар. Успешен опит имаме и с бадемите, които са много сухоустойчива култура и не изисква скъпа растителна защита.
– Какви иновации искате да въведете?
Опитвам се да предлагам икономически ефективни алтернативи на колегите, за да мога да ги запазя, защото това е начинът да си запазим селата. Работя в посока чрез механизация да намалим себестойността на плодовете за преработка. В момента създаваме такива модели на градини, които в по-голямата си част биха минали с механизирана резитба и със 100 процента механизирано бране на плода. Тук говоря за череша, за слива.
– Има ли закупени такива машини?
Има закупени, да. От нашите членове на браншова камара „Плодове и зеленчуци“ има закупени машини както за бране на малини, така и за бране на сливи, череши и вишни. Повечето инвестиции са по проекти.
– Сега ще кандидатствате ли по някакви проекти?
Да, лично ние имаме одобрен проект по Плана за възстановяване и устойчивост. Ще изградим хладилна база със соларни панели и ще закупим трактор с машина за механизирана резитба, както и един робот косачка.
Основният проблем, с който се сблъскват колегите и споделят с мен в момента, е малко по-рестриктивната политика на банките по отношение на кредитирането. Има проблеми с финансирането на такива проекти.
Интервю на Диана Александрова
Източник: https://agro.bg/