В поредица за инфекциозните болести по растенията с епидемичен характер

Земеделието стои в основата на човешката цивилизация. Способността на човека да отглежда различни растителни видове осигурява храна за него и домашните животни, както и суровини за различни занаятчийски продукти. Със земеделието човекът може трайно да остане на едно място, да гради дом за себе си и помещения за за добитъка, складове за растителната и животинската продукция. С напредването на земеделието се натрупват хранителни излишъци, които стават обект на размяна и така се заражда търговията.

Човекът със земеделските дейности променя екосистемите в една или степен, превръщайки ги в агроекосистеми. Според интереса си хората могат да увеличат честотата на растителен вид в определено място за сметка на други растителни видове, да променят терена, микроклимата в местообитанието на избрания растителен вид и т. н.

С развитието на човешката цивилизация като по-висш етап в земеделието се явява отборната (селекционната) дейност, създаваща разнообразие в избраните растителни видове. Така даден културен вид може да бъде представен от различни сортове. Всеки сорт има своя характеристика според количествени и качествени показатели, изразяващи интереса на стопаните и съответно насоката на отбора (селекцията).

Промените поради целенасочената човешка дейност в дадена област не са изолирани от заобикалящите природни условия, от които зависи и до днес в голяма степен успехът на земеделието. Поради това поддържането на агроекосистемите изисква постоянно внимание, за да има най-благоприятни условия за развитието на културните видове и по-точно техния сортов състав. Растенията от един или друг сорт са изложени на неблагоприятни влияния от заобикалящата природа, а природните фактори най-общо могат да бъдат разделени като абиотични, несвързани с живата материя, и биотични, свързани с останалите живи организми от екосистемата.

Културните растения търпят неблагоприятни абиотични фактори като суша, температурни аномалии и др. Наред с това растенията от даден сорт са застрашени от различни вредители и причинители на болести. Здравето на културните растения е грижа на специалистите по растителна защита, която е третата медицина наред с хуманната и ветеринарната.

Синор БГ започва поредица за появата, разпространението и затихването на инфекциозните болести, чиито причинители са микро- и макроорганизми. По аналогия с хуманната медицина, където болестите са обект на специалната дисциплина  епидемиология, то в науката за болестите по растенията, известна като фитопатология, има раздел епифитотиология. В него са посочени параметрите на една болест, които я определят като епифитотия (епидемия): ареал на разпространение, скорост на разпространение, честота на проява, щети (вредоносност). Епифитотиите се разпростират за сравнително кратко време върху големи територии, засягат там масово посевите (насажденията) и причиняват големи щети от количествена и качествена гледна точка.

Съвременните информационни технологии позволяват не само охарактеризирането на болестите, но и създаването на модели за теорията и практиката. Моделирането е свързано с други дялове от растителната защита – прогноза и сигнализация, растителна имунология. Съществено значение за появата и разпространнението на болестите има прилаганата агротехника, чиито мероприятия влияят върху натрупването и разпространяването на заразата.

Важен е и сортовият състав на земеделските култури в посевите и насажденията, защото даден сорт може да бъде високодобивен с отлично качество на продукцията, но растенията да се окажат податливи на заразата и заразени да боледуват тежко. (Следва продължение)

Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита