Това е първото намаляване на референтните ставки по рефинансирането и пределното кредитно улеснение (инструмент, който дава на банките възможност да получават от ЕЦБ ликвидност овърнайт) от март 2016 г., а за лихвата по депозитите – от септември 2019 г.

Между юли 2022 г. и септември 2023 г., ЕЦБ вдигна основните лихви с общо 450 базисни пункта, с цел да забави галопиращата тогава инфлация в еврозоната, която през октомври 2022 г. достигна максимум от 10,6 на сто.

А за май 2024 г., Евростат отчете инфлация в еврозоната от 2,6 на сто.

Прогнозите на институцията за общата и базовата инфлация се преразглеждат нагоре спрямо очакванията от март. За общата инфлация сега се очаква средна стойност от 2,5 на сто през 2024 г., 2,2 на сто през 2025 г. и 1,9 на сто през 2026 г. За базовата инфлация, която не включва цените на енергоносителите и храните, се прогнозират средни стойности от 2,8 на сто тази година, 2,2 на сто догодина и 2 на сто – за 2026 година.

Освен това, Управителният съвет сега не се ангажира предварително с конкретна бъдеща траектория на основните лихвени проценти, се посочва в съобщението на ЕЦБ.

Що се тнася за икономическия растеж на еврозоната ЕЦБ, очаква ускоряване до 0,9 на сто тази година, 1,4 на сто през 2025 г. и 1,6 на сто – за 2026 година.

Управителният съвет на ЕЦБ е решен да гарантира връщането на инфлацията към средносрочната цел от 2 процента и се ангажира да поддържа „достатъчно рестриктивни основните лихвени проценти толкова дълго, колкото е необходимо за постигането на тази цел“, подчертават ЕЦБ.

От ЕЦБ съобщават още, че през втората половина на годината ще бъдат намалени наличностите на еврозоната от ценни книжа по Програмата за изкупуване на ценни книжа при извънредни ситуации (PEPP), средно със 7,5 млрд. евро месечно.

 

Източник: https://money.bg/

 

 

Категория: 
Ключови думи: