От застаряващата технология до затягането на коланите покрай пандемията, Китай се сблъсква с пречки в производството

Китай в момента е най-големият потребител на полупроводници в света, като на него се падат над 50% от световната консумация, сочат данни на мозъчния тръст Centre for International Governance Innovation (CIGI). Наред с това страната е и петият по големина производител на полупроводници в света, след Тайван, Южна Корея, Япония и САЩ.

В миналото Китай неколкократно е подчертавал, че има за цел да се превърне в суперсила в областта на изкуствения интелект през следващите няколко години. Естествено, САЩ не приеха добре тези изявления на фона на нарастващото геополитическо и търговско напрежение между двете страни, отбелязва Euronews.

Това доведе до включването на няколко китайски компании, сред които Semiconductor Manufacturing International Co (SMIC), най-големият китайски производител на чипове, в черен търговски списък. Това означава, че големи американски производители, като Nvidia и AMD, сега са изправени пред ограничения върху продажбите и износа на чипове за Китай.

Според Центъра за стратегически и международни изследвания: „Тези действия демонстрират безпрецедентна степен на намеса на американското правителство не само с цел запазване на тесен контрол, но и започване на нова политика на САЩ за активно задушаване на големи сегменти от китайската технологична индустрия – с цел убиване.“

Китай отговори на това със собствена забрана за износ на графит от САЩ. Във връзка с това китайското министерство на търговията заяви:

„Политиката за контрол на износа на графит е нормална корекция в съответствие със закона. Мерките за контрол на износа не са насочени към конкретна държава, регион или индустрия. Китай винаги се е ангажирал да гарантира безопасността и стабилността на световните промишлени вериги и ще издава лицензи за износ, които са в съответствие с разпоредбите.“

Използването на по-стара технология неизменно повишава значително разходите, което означава, че китайските производители на чипове като SMIC трябва да плащат с 40% до 50% повече от другите си конкуренти, например от Taiwan Semiconductor Manufacturing Company. Това се отразява основно на производството на 7-нанометрови и 5-нанометрови чипове.

Предвижда се разходите да продължават да се увеличават с всяко ново поколение чипове. Въпреки че това ще бъде значително подпомогнато от системата за екстремна ултравиолетова (EUV) литография на ASML, САЩ също така оказват натиск върху Нидерландия да ограничи достъпа на Китай и до своите технологии за чипове.

Вследствие на пандемията китайското правителство трябваше да спре голяма част от финансирането на полупроводниковите технологии, тъй като превес взеха по-належащите разходи. Политическите проблеми и липсата на надзор, както и широко разпространената корупция, която намалява финансирането на програмите за изследване и развитие на чипове, също забавиха значително производствения процес в страната, посочва Euronews.

Освен това Китай се сблъсква с пречки, свързани с интелектуалната собственост, тъй като няколко технологии за производство на чипове вече са патентовани и строго защитени от международни компании.

Тези усилия обаче не изглежда да са придвижили страната нагоре във веригата на стойността на полупроводниците, посочва War On The Rocks. „Дори и след като бяха хвърлени милиарди за решаване на проблема, местното производство далеч не е реалност. Въпреки известния напредък в независимото проектиране на чипове за различни продукти, вариращи от изчислителни облаци до смартфони, страната все още не може да се освободи от доминираната от чуждестранни производители верига на доставки и производство.“

Каква е ползата за Европа?

Европа също е активен участник в надпреварата за независимост в сектора на полупроводниците и за доминация на изкуствения интелект. През 2020 г. делът на Европейския съюз на световния пазар на микрочипове е бил около 10%.

Очаква се Законът за европейските чипове, приложен през 2023 г., да даде значителен тласък на вътрешното производство на чипове в ЕС, като до 2030 г. делът в световен мащаб ще достигне около 20%.

Това се дължи на нарастващите опасения, че Китай може да използва господстващото си положение в сферата на редкоземните минерали като средство за отмъщение или преговори с други държави, като на практика ги откъсне от пазара, ако реши да го направи. Пример за това беше, когато през 2010 г. Китай спря износа на редкоземни минерали за Япония в спор за риболова, посочва Euronews.

Източник: https://profit.bg/