Ако всичко в сектора беше наред, едно семейство може да се издържа с това, което обича да прави, смята Иванка Димитрова

Иванка Димитрова е трето поколение животновъд. Откакто се помни, семейството й отглежда овце и кози. Днес животните са общо 150, като залагат на местни автохтонни породи. Девет месеца в годината са на свободна паша в подножието на Малешевска планина, след което се свалят в стопанството в село Горна Брезница, община Кресна.

Докъде стигнаха проверките за виртуални животни?

„Брат ми израсна в гората с дядо ми и стадото. Баща ми вече е пенсионер и за него това също е начин на живот. Те са свикнали с животните. Сега се опитвам да направя така, че да не стоим на едно място и да не работим на минус“, споделя Ваня за Агри.БГ.

В момента семейната ферма разчита на продажба на агнета напролет, след което започват да доят и да предават суровото мляко на мандра в района. Ваня е администратор на НОКА за район Благоевград.

„Разполагаме с камиончета, които изкупуват млякото и го доставят на мандри. Като цяло във всичко има увеличение – и в изкупните цени, и в разходната част, но благодарение на групите за мляко и на договорките на НОКА животновъдите получават сравнително по-високи цени за млякото и са доволни“, смята младата фермерка.

Тя е изключително деен човек, който успява да намери време да представлява животновъдите в Общинския съвет на Кресна, както и да бъде председател на Сдружение на земеделци и животновъди „Кресна 2019“.

„При разпределянето на пасищата не всичко беше наред, докато не вдигнахме малко шум. Направили сме първите стъпки към положителна промяна и хубавото е, че срещаме разбиране от кмета. Трябва да се променят и законите – да се знае които са фермерите в общината, да се извадят списъци с техните имена и хората сами да пускат сигнали, за да преборят виртуалните животновъди“, категорична е Ваня.

Плановете й са да направи по-голяма ферма в планината. Да отглежда животни под селекция, да развие стопанството и да преработва сама продукцията си.

„Три години живях в Мадрид, след което се прибрах в България и останах на село. Промяната е голяма, но в положителна посока, защото никой не може да ти даде спокойствие, ако сам не си го вземеш. Щеше да е много хубаво обаче, ако държавата помага на малките семейни ферми. Защото ако всичко е наред, едно семейство може спокойно да се издържа с това, което обича да прави“, убедена е Ваня.

 

Източник: https://agri.bg/