Преминаването от загриженост за инфлацията към безпокойство относно рецесия предполага нов секторен баланс в портфолиото
Във Великобритания всичко прилича много на 1977 г. – кралски юбилей, стачки, болезнена инфлация и второ място на песенния конкурс Евровизия, пише за Financial Times Саймън Едълстен, съмениджър на Artemis Global Select Fund и на Mid Wynd International Investment Trust.
Тогава забавлявахме европейската публика с весела песничка, чиито начални строфи бяха „Къде сме ние? На дъното!“ Това обобщава Обединеното кралство днес. Очаква се да имаме най-ниския темп на растеж през следващата година от всички страни от Г-20 с изключение на Русия.
Моите собствени музикални вкусове бяха малко по-буйни в онези дни. Подобно на много други тийнейджъри, аз се наслаждавах на пънк химна на Sex Pistols „God Save the Queen“ – задължителен за слушане поради забраната му от BBC – и на новата група Talking Heads, пише Едълстен.
Това беше и ерата на това, което стана известно като икономика „старт-стоп“, когато правителствата се люшкаха между стимули и ограничения, редувайки бум и срив.
Притесненията са, че днешните финансови рок звезди, нашите централни банкери, ще следват наръчника от 70-те години. В момента те може да са по-предпазливи, като повишават бавно лихвените проценти, за да противодействат на инфлацията, но все пак ги повишават. Андрю Бейли от Английската централна банка (АЦБ) даде да се разбере, че не се страхува да причини болка на икономиката, за да изкорени инфлацията. Повечето от колегите му са на същото мнение, така че очаквайте още социално-политически вълнения.
Основна разлика от края на 70-те години е, че безработицата е по-ниска. Недостигът на работници за по-нискоквалифицираните работни места не е феномен само в Обединеното кралство – той е глобален. Синдикатите може и да не са толкова могъщи, колкото бяха тогава, но заплатите на най-нископлатените изостават от десетилетия – така че много работници са в много по-силна позиция да изискват повишения или преместване.
И ще трябва да го направят, ако инфлацията се окаже устойчива, тъй като тези, които страдат най-много от инфлацията, обикновено са бедните, старите (с фиксирани пенсии) и младите (особено ако са задлъжнели).
Имайте предвид и географските фактори. Ефектът от повишаването на лихвените проценти в САЩ може да не е същият като повишаването им в Европа. Пазарът на труда в САЩ обикновено е по-гъвкав – това е огромна икономика и работниците могат да се движат лесно в нея. Тя е по-самостоятелна, изнасяйки едва 10% от своя БВП, срещу 30% за Обединеното кралство и 47% за Германия. И произвежда голяма част от горивата, които използва.
Следователно Федералният резерв може да повиши лихвените проценти, за да контролира инфлацията, с по-малко загриженост относно причиняване на рецесия. Доларът обаче се покачва, което увеличава инфлационния натиск в Обединеното кралство и Европа – особено след като суровините, които внасяме, се котират в долари.
През първата половина на тази година инвеститорите в акции се тревожеха главно за нарастващата инфлация – това води до бързо понижаване на акциите с високи съотношения на цената към печалбата, продажбите и т.н.
Фокусът през втората половина на годината вече се насочва към риска от рецесия. Портфейлът от акции, който се представи най-добре през първата половина на тази година, имаше много петролни акции, фокус върху стойността (подценените спрямо фундамента си акции – бел. прев.), много малко технологични книжа (и други акции с ниски печалби) и силна доларова експозиция. Портфолиото, което ще се представи най-добре през второто полувреме, може да бъде различно.
Петролните акции може да са преминали пика си, тъй като забавянето на икономиките ще доведе до намалено търсене. Цената на петрола сорт Брент напоследък падна с 10%. Инвестициите в газовата инфраструктура обаче вероятно ще трябва да продължат още няколко години. Ако имате нерви за волатилността – имам предвид колебания от понякога плюс/минус 7 процента на ден – може да помислите за Halliburton и Schlumberger, две от най-големите обслужващи компании в индустрията.
Ами стойността? Вселената на „стойността“ може да включва много циклични акции, от търговци на дребно на нехранителни стоки до строителни компании и банки. Рецесиите обикновено не са добри времена за тях, особено ако те изпитват и повишаване на заплатите или цените на суровините.
Макар че спекулативните технологични акции вероятно ще изпитват още затруднения, някои от по-утвърдените технологични компании – които се представиха зле през първата половина на годината – може да започнат да се разглеждат като защитни срещу икономическия спад. Най-добрите от тях са по-малко податливи на инфлацията от промишлените компании, тъй като наемат пропорционално по-малко хора и имат ограничени разходи за компоненти. А някои имат и по-голяма устойчивост към рецесии – софтуерните абонаменти продължават да се плащат дори в трудни времена.
Вземете Microsoft. Малко вероятно е да видим значително забавяне на абонаментите за облачния й бизнес Azure, въпреки че ако компаниите намалят мащаба си, ще видим спад на платените потребители на Microsoft Office. Акциите на Microsoft са поевтинели с 21% тази година (в синхрон с американския широк борсов индекс S&P 500).
Може би по-интересна е Salesforce.com – акциите й загубиха 32% от стойността си тази година и са почти наполовина спрямо пика си през ноември миналата година. Нейният софтуер за подпомагане на управлението на служители е добре установен и интегриран в бизнеса. Компаниите може да съкратят своите отдели по продажби, но вероятно ще запазят софтуера. Salesforce.com изглежда има много години на силен растеж пред себе си, но може да бъде уязвима към по-нататъшни спадове в цената на акциите си, ако очакванията за продажбите не се сбъднат в краткосрочен план. Като се има предвид по-голямата корекция в цената на акциите й, инвеститорите, които могат да поемат малко риск, може да я предпочетат пред Microsoft.
За предпазливия инвеститор индустриите, които се представят най-добре при рецесии, са тези, които доставят неща, без които не можете – като здравеопазване, основни потребителски стоки и може би дори козметика. Производството на автомобили е спаднало със 75 процента по време на Голямата депресия, но продажбите на червило са се увеличили.
Изследванията показват, че във времена на рецесия импулсът за пазаруване намалява, отлагаме важни решения за покупки, заменяме премиум хранителни продукти с по-евтини и излизаме навън по-малко. Съсредоточаваме се върху най-важното, но то може да включва малки луксове като еспресо кафе машина, шоколад и крем за лице.
В тези категории компании като Procter & Gamble и Nestlé могат да бъдат привлекателни. Nestlé има още една силна страна – произвежда храна за домашни любимци. Тук заместването може да не е опция. Малко стопани могат да понесат тъжния или дори презрителен поглед на любимците си, след като са се осмелили да им изсипят евтина храна в паничката!
Преминаването от загриженост за инфлацията към безпокойство относно рецесия предполага различен секторен баланс в портфолиото. Географският баланс обаче остава почти същият. Докато лихвените проценти в САЩ продължават да се покачват и американската икономика е по-малко затруднена от другите, запазването на значителен размер на инвестициите в доларови акции си остава ключът към справянето с тежката втора половина на годината.
Предвид всички проблеми, пред които сме изправени, химнът на благоразумния инвеститор днес може да не е толкова „God Save the Queen“, колкото по-късният хит на Talking Heads „Road to Nowhere“. Защитата на нашите портфейли – първо от инфлация, а сега и от рецесия – е приоритет за повечето от нас. Възможностите за инвестиране във възстановяваща се икономика ще дойдат с времето, но засега търпението изглежда разумно.
Източник: https://www.investor.bg/