Те са обект на спекулации, а не средство за съхранение на стойността
Парите вече са еволюирали от монети до банкноти, записи в балансите и битове в компютрите. Институциите, които осигуряват, управляват, гарантират и регулират парите, еволюираха заедно с тях. И така, как трябва да се развиват парите в цифровата ера? Изобретяването на криптовалутите принуди всички участващи и преди всичко централните банки – агентите на държавата в управлението на общественото благо, наречено пари – да се изправят пред този въпрос. Ако отговорът не е в криптото, тогава къде е, се пита на страниците на Financial Times Мартин Уулф.
Банката за международни разплащания (БМР) – клубът на централните банки – е на видно място в усилията за справяне с този въпрос. Последният резултат е част от годишния й доклад, който анализира нововъзникващата екосистема от криптовалути, стейбълкойни и борси.
Тази смела нова система е – заключава БМР – по същество дефектна. Крипто сривът (и предшестващият го балон) показва, че криптовалутите са по-скоро обект на спекулации, отколкото средства за съхранение на стойност. Това ги прави неизползваеми и като разчетни единици. Както отбелязва банката: „Разпространението на стейбълкойните, които се опитват да обвържат стойността си с щатския долар или други конвенционални валути, показва широката необходимост крипто секторът да експлоатира доверието, осигурено от разчетните единици, издадени от централните банки . В този смисъл стейбълкойните са израз на търсенето на номинална котва от страна на криптото.“
Но техните недостатъци са по-дълбоки от това. Сега има около 10 000 криптовалути. Биха могли да са и 1 милиард. Но тази тенденция към фрагментиране, „с много несъвместими слоеве на сетълмент, които се борят за място под светлината на прожекторите“, е, твърди БМР, присъща на икономическата логика на системата, а не само на нейната технологична способност да се размножава без ограничения.
В една добра парична система, колкото по-голям е броят на потребителите, толкова по-ниски са разходите за транзакции и следователно по-голяма е нейната полезност. Но колкото повече хора използват криптовалута, толкова по-голямо е натоварването на системата и толкова по-скъпи са транзакциите. Това е така, защото валидаторите, които имат своя си интерес, са отговорни за записването на транзакциите в блокчейна. То трябва да бъде мотивирано от достатъчно високи парични възнаграждения, за да се поддържа системата на децентрализиран консенсус. Начинът да възнаградите валидаторите е да ограничите капацитета на блокчейна и да поддържате високи такси: Така че, вместо познатия монетарен наратив „колкото повече, толкова по-добре“, криптото демонстрира свойството „колкото повече, толкова по-лошо“.
Човек не може да има и трите – сигурност, децентрализация и мащабируемост. На практика криптовалутите жертват последното. Крипто системата заобикаля този недостатък с „мостове“ между блокчейни. Но те са уязвими за хаквания. Тогава заключението на БМР е, че: „По същество криптовалутите и стейбълкойните водят до фрагментирана и крехка парична система. Важно е, че тези недостатъци произтичат от фундаменталния икономикс на стимулите, а не от технологичните ограничения. И, което е не по-малко важно, тези недостатъци ще продължат да съществуват, дори ако регулирането и надзорът се справят с проблемите на финансовата нестабилност и риска от загуба, съдържащи се в криптото.” Разпокъсаната парична система не е това, от което се нуждаем.
Тогава какво трябва да се направи? Част от отговора е да се гарантира, че криптото отговаря на стандартите, очаквани от всяка значителна част от финансовата система. Освен всичко друго борсите трябва да „познават своите клиенти“. Активите и пасивите на така наречените „стейбълкойни“ трябва да бъдат прозрачни. Връзките между банките и крипто играчите пък трябва да бъдат особено прозрачни.
Но можем да се справим по-добре от това, твърди БМР. Това, което трябва да ни носи една добра парична система, е безопасност, стабилност, отчетност, ефективност, приобщаване, поверителност, интегритет, адаптивност и откритост. Днешната система не успява, особено при трансграничните плащания. БМР предвижда на нейно място система, в която централните банки ще продължат да предоставят „окончателност“ на плащането в своите баланси. Но нови клонове могат да израснат от стъблото на централните банки. Преди всичко дигиталните валути на централните банки (CBDC) могат да позволят революционно преструктуриране на паричните системи.
По този начин CBDC на едро биха могли да предложат нови функции за плащане и сетълмент на много по-широк кръг от посредници, отколкото местните търговски банки. Ключов елемент, посочва БМР, би била възможността за изпълнение на „интелигентни договори“. Такива промени биха позволили създаването на нови, значително децентрализирани платежни системи. Междувременно CBDC на дребно биха могли да допълнят развитието на новите системи за бързи плащания, които предизвикват статута на утвърдените оператори. БМР изтъква успеха на новата бразилска система Pix. Но пълните ползи биха били постигнати, само ако CBDC революционизират трансграничните плащания.
CBDC на дребно също така биха позволили съществено отделяне на плащанията от поемането на риск. По този начин парите, които предприятията и домакинствата държат с цел извършване на транзакции, могат да се превърнат в задължение на централните банки. Така плащанията ще се управляват от компании, които се фокусират върху тази функция, като ще реализират печалбите си от транзакции, а не от заеми. Тогава вече няма да се нуждаем от явната и косвена застраховка на частните банки от държавата. Вместо да управляват плащанията, частните банки ще се съсредоточат върху кредитирането. Техните задължения също така биха могли да станат по-малко ликвидни и по-рискови, отколкото са сега. Това наистина би било революционно.
Но има и по-скромни варианти. Основният момент е, че крипто вселената не предоставя желана алтернативна парична система. Но технологията може и трябва да го направи. Централните банки трябва да играят главна роля в подпомагането на система, която защитава и обслужва хората по-добре от днешната.
Време е да окастрим крипто стъблото. Но нови клони трябва да израснат и от дървото на парите и плащанията.
Източник: https://www.investor.bg/