Има различни начини да се намали цената на биохраните, споделя биопроизводителката
ЕК залага доста амбициозни цели по отношение развитието на биоземеделието в Европа. Катрин, Вие сте един от ентусиастите, чиято философия е производство на чиста храна и земеделска дейност, която опазва природата и биоразнообразието. Защо се ориентирахте към биопроизводството?
За мен не беше избор. За мен няма друг вариант. Никога не бих искала да се занимавам с конвенционално земеделие, защото био-то за мен е единственото правилно и естествено земеделие.
Това е вътрешна нагласа вероятно, не само бизнес ориентация, така ли?
Да, това със сигурност е убеждение. За мен естественото, природното, биологичното земеделие е правилното земеделие.
От изключително голямо значение в случая са европейските субсидии, тъй като себестойността на биопродуктите е по-висока от тази на конвенционалните. Какви субсидии получавате?
Ние получаваме субсидии само за нашата черешова градина. Имаме много повече площ, която е биологично сертифицирана, обаче не се признава за биологични плащания, защото са шарени градини. Когато имам ябълки, круши, сливи в един ред или имам ябълки и лимец, няма как това да се отрази при кандидатстването, въпреки че една от целите на ЕС е да има повече разнообразие при културите. Да има агролесовъдство, да има комбинация на различни култури. При нас се признава само черешовата градина, която е 40 дка и сме получили близо 4 хиляди лева миналата година. А по мярката за необлагодетелствани райони – близо 3 500 лева.
Не са ли малко тези субсидии за прекалено големите амбиции на ЕС?
Съгласна съм. Със сигурност би било добре да получаваме тези допълнителни плащания за всички площи, които обработваме. Да се признава това, че ние подкрепяме биоразнообразието, че практикуваме агролесовъдство.
Имате ли изпълнени проекти по Програмата за развитие на селските райони?
Досега нямаме. Но планираме да кандидатстваме тази или следващата година. Имаме идеи. Бихме искали да инвестираме и в земеделската част, и в преработката.
Какво може да стимулира развитието на биопроизводството?
Със сигурност търсенето на такива продукти трябва да е по-голямо, което от една страна означава да има повече хора със знанието и желанието да се ориентират към такова производство и естествено да има повече хора с финансови възможности.
Как и у нас цените на биопродуктите да се доближат до тези на конвенционалните? Много други страни успяват да го постигнат.
В другите страни биологичното производство е станало индустриално, което аз не знам дали е добро развитие, честно казано. Не мисля, че храната трябва да е много евтина. Важно е да я ценим. Да се храним правилно и който няма възможност да си я позволи, да получи подпомагане.
В другите европейски страни държавата стимулира потреблението на биопродукти в болници, училища, в социални заведения. Какво пречи в България да се увеличи делът на биохраните в детски градини, например?
Желание. Организация. Държавата трябва да се организира. Да се свърже със съответните организации. Случва се и сега, но по не много организиран и планиран начин.
Подкрепяте ли българската аграрна политика, която ще бъде водена в новия програмен период на ОСП?
Аз подкрепям тавана, който се предвижда. Според мен е много правилно да има таван и за биологичните плащания, защото едрото земеделие е проблем. Просто не е добре, че все повече крупни земеделци се появяват, че все по-малко хора получават субсидии и е важно за всяка държава да има едно по-малко, по-разнообразно земеделие, с повече хора, които се занимават с това земеделие, затова съм „за“ да има тази граница. По-важно е да се подкрепят повече хора да започнат и да не се отказват. Според мен е по-справедливо в един момент да има лимит и да има повече пари за повече начинаещи, малки и средни производители.
Рекламните кампании на биохраните достатъчни ли са в България. Каква е тяхната роля?
Мисля, че би било много добре хем да е реклама, но и въпрос на образование и тук политиките да бъдат насочвани към младото поколение, към децата. Да се провеждат екскурзии в биоферми. Децата да се научат как се произвежда чиста храна и конвенционално отгледана храна. Мисля, че това е посока с голям потенциал.
Вероятно трябва да се засилят и промоционалните програми?
България има лош имидж в чужбина и то основателно, защото в биосектора тук се случват много измами. Така че, първо ние трябва да си оправим дома. Да сме честни производители и тогава можем да се надяваме някой в чужбина да ни се довери и да се убеди в прекрасното качество, което можем да произведем.
Какво ще посъветвате онези земеделци, които искат да правят биопроизводство, но се колебаят. Как ще ги убедите да започнат?
Първо е въпрос на мотивация. Добре е да има едно вътрешно убеждение, че това е правилният начин на земеделие. Друго като мотивация е, че има потенциал в биохраните. Все повече хора търсят чиста храна. Мисля, че и политиката се развива в тази насока. Трябва да се намери начин как да стане по-достъпна храната – има различни начини да се намали цената на биопродуктите.
Ние предлагаме, например, абонаментни кошници, практикуваме солидарно земеделие, участие на клиентите в производството. Има най-различни начини да се намали разхода за потребителя.
Ако си креативен и ако имаш идея за нещо, което липсва на пазара, което може да се търси и има потенциал – хвани го и го направи!
Пазарът за биологични продукти в световен мащаб с много бързи темпове се увеличава. Това също би могло да бъде стимул…
Естествено. Това е голям стимул, че и на световно ниво все повече хора търсят този тип продукция. Според мен това е бъдещето. Убедена съм, че един ден ще има само един вид земеделие – устойчиво, и това ще е биологичното земеделие.
Наистина ли вярвате, че един ден конвенционалното земеделие ще бъде изцяло заменено с биологично?
Да. Нямаме друг избор. Мисля, че много повече хора го осъзнават и вървим в тази насока и това трябва да бъде целта. Имам надеждата, че ще се случи. Има вече някои държави, които са почти изцяло биологични. Надявам се че и ние ще стигнем до там.
Източник: https://agro.bg/